Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

— Какво стана? — попита Джени.

— Крейг притежава дневниците, образците и отменящия код.

Петков се размърда отзад.

— Онзи хуйок не притежава нищо — с плътен глас изрече той. Това бяха първите му думи, откакто се бяха озовали тук.

Мат се обърна към него. Лицето на адмирала сякаш бе от чист лед.

— Какво искате да кажете?

— За „Поларис“ няма отменящ код.

На Мат му трябваше половин секунда, за да асимилира чутото. Адмиралът бе изиграл Крейг, бе го надхитрил в собствената му игра. И въпреки че при други обстоятелства Мат би се възхитил на изпълнението, изходът бе ясен за всички.

— След двадесет и девет минути… — каза Петков — ще настъпи краят на света.

9 април, 20:52

Полярна станция „Грендел“

18. На платформата на асансьора Крейг въвеждаше кода с електронната клавиатура, прикрепена към титаниевата сфера. Бързаше. Бяха пропилели десет безценни минути, докато успеят да я свържат.

Но независимо от натиска на времето Крейг внимателно изслуша записа от цифровия диктофон. Въведе кода буква по буква. След това по указанията на адмирала въведе същата поредица, но в обратен ред. Пръстите му се движеха бързо и уверено.

В-Г-Р-О-Б-У-Я-Т-Е-Б-Я-В-И-Д-Е-Л. Щом приключи, натисна Enter. Нищо не се случи. Натисна бутона отново. Същия резултат.

— Това нещо правилно ли е свързано? — попита той експерта по експлозивите сержант Конрад.

— Да, сър. Регистрирам, че устройството приема кода, но не отговаря.

— Може и да съм го въвел неправилно — промърмори той.

Ако имаше грешка, най-вероятно щеше да бъде при въвеждането наопаки. Загледа се по-внимателно в буквите. И тогава разбра.

— Мамка му! — изруга Крейг и стисна юмрук.

Бе прочел руските думи „В гробу я тебя видел“.

Това бе известно руско проклятие.

— Всичко изглежда наред — каза Конрад, приведен над устройството.

— Нищо не е наред! — озъби се Крейг и скочи от платформата. — Дал ни е неверен код.

Бързо заслиза надолу по стълбите. Знаеше как да накара копелето да проговори. Момчето.

20:53

Мат слушаше описанието на адмирал Петков за конфигурацията на „Поларис“. Бомбата горе беше само едно от устройствата. Имаше още пет други усилвателя, готови да разпространят вълната на унищожението във всички посоки. Но онова, което го накара да онемее, бе амбициозността на целта — да се унищожи цялата полярна шапка, да се предизвикат катастрофи навсякъде по земното кълбо и евентуално да се постави началото на нова ледникова епоха.

Най-сетне успя да проговори.

— Да не си се побъркал? — Не бе най-дипломатичният отговор, но отдавна вече бе прекрачил прага на каквато и да било дипломатичност.

Петков го погледна бегло.

— След всичко преживяно още ли смятате, че това е светът, който искате да спасите?

— Да, по дяволите! Аз съм част от него — протегна се през решетката и хвана ръката на Джени. — Всичко, което обичам, е част от него. Вярно е, че е шибан, прав сте, но мамка му — не можеш да изхвърлиш проклетото бебе заедно с водата от ваната.

— Няма смисъл да спорим — отвърна Петков. — „Поларис“ не може да бъде спряна. Детонацията ще настъпи след двайсетина минути. Дори да избягаме оттук, вторичните усилватели са разположени в радиус от осемдесет километра около острова. Ще трябва да обезвредите поне два от петте, за да предотвратите ефекта в пълната му сила. Няма да успеете. Всичко е свършено.

Мат не приемаше пораженството на адмирала, но то започна да овладява и него. Какво можеха да направят?

— Чакайте малко — Джени измъкна ръката си от неговата и изгледа двамата пазачи. Стояха на входа на затворническото крило — единият гледаше навън, а другият — навътре.

Подаваха си запалена цигара и не им обръщаха внимание.

Никой от двамата не гледаше към тях и Джени отиде до Маки. Момчето бе почти заспало в ръцете на Уошбърн, изтощено от уплахата и шока. Разгърна дрехата му и измъкна черното уоки-токи. Натика го в собственото си яке и се върна обратно.

— С кого мислиш да се свържеш? — попита я Мат.

— С „Полярен страж“… надявам се.

Уошбърн я чу.

— Нима капитан Пери е тук? — изсъска тя и понечи да стане от леглото.

Джени и направи знак да остане на мястото си.

— Наблюдаваше всичко и търсеше начин да ни спаси — обясни тя. — Може би те могат да направят нещо с „Поларис“.

Мат кимна. Вероятността за успех бе почти нулева, но друга възможност нямаха.

— Опитай да се свържеш.