Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

Изчезнаха от поглед. Двамата стражи останаха на местата си при шахтата. Опита се да утеши хлипащото дете, както не бе успяла да утеши Тайлър. Прекара пръсти през косата му, като шепнеше безсмислени успокоителни думи.

Двамата войници тихо разговаряха. Стрелбата и експлозиите бяха затихнали окончателно. Нивото все още бе замъглено от пушека. Сферата все така проблясваше през мъглата като маяк — титаниево сърце, отброяващо изтичащите минути.

Докато люлееше момчето, зад нея зашепна нечий глас, призрачен и неясен. Отначало дори си помисли, че само и се е сторило. И тогава гласът изрече името и.

— Джени… чуваш ли ме?

Предпазливо погледна зад себе си. Звукът идваше от някаква разпиляна по пода електроника.

— Джени, тук е капитан Пери от „Полярен страж“.

20:32

„Полярен страж“

Пери стоеше в свързочната кабина на мостика и говореше по УТК-линията на подводния телефон.

— Ако ме чуваш, премести се към мястото, откъдето идва гласът ми.

Докато чакаше, включи интеркома и повика „Циклоп“.

— Джон, Аманда може ли да види Джени на монитора?

Реагира ли дъщеря ти?

Кратка пауза, след което дойде и отговорът:

— Да!

Усети бащинската надежда в гласа му.

През изминалите пет минути бяха изчаквали момент Джени да остане сама. По-рано Пери бе подслушал разговора между „Дракон“ и станцията по подводния телефон. Надяваше се спуснатият във водата изолиран проводник да не е пострадал при взрива.

— Джени, виждаме те на сонара. Има ли начин да отговориш? Би трябвало да има приемник. Прилича на обикновен телефон. Ако го откриеш, просто говори по него.

Зачака, като се молеше. Не знаеше каква помощ би могъл да предложи, но поне трябваше да е наясно със ситуацията в станцията, за да изработи някакъв план.

Линията остана безмълвна.

„Хайде… трябва ни някакъв шанс. Поне мъничко късмет.“

Тишината продължаваше.

20:33

Полярна станция „Грендел“

Джени стискаше телефонната слушалка. Сълзи се стичаха по бузите и. Жицата бе прерязана. Нямаше начин да отговори. От безсилие и отчаяние и идваше да разбие слушалката в пода.

За момента двамата стражи бяха заети със собствения си разговор. С едната си ръка продължаваше да прегръща Маки — не искаше да привлича вниманието им.

Гласът на капитана се разнесе отново.

— Трябва да има някакъв проблем при слушалката. Но имаме достъп до всички средства за комуникация в станцията. Подслушваме всичко. Просто трябва да намериш какъвто и да било радиопредавател. Дори и обикновено уоки-токи.

Слухът ни е адски добър. Направи го. Но не позволявай никой от „Делта Форс“ да те види.

Джени затвори очи.

— Просто знай, че те наблюдаваме. Ще направим каквото можем, за да ти помогнем.

Слушаше уверения му глас, но той бе недостъпен за нея, както водата не може да проникне през кожата на тюлен. Дори и да намери радио, каква полза от това? Как биха могли да помогнат?

Гледаше сините светлинки, обикалящи по титаниевата сфера. Обхвана я чувство на отчаяние и безнадеждност. Беше прекалено уморена, за да продължи да се бори. Не бе мигвала почти две денонощия. Постоянният ужас и напрежение бяха изцедили всичките и сили. Усещаше се куха и празна.

От малкия говорител се разнесе друг глас.

— Джени, тук сме. Няма да се махнем, докато не ви изведем всички оттам.

Едва различи думите, но самият глас привлече вниманието и — познатото заваляне, леко провлеченото произношение.

— Аманда… — изричаше името на призрак.

— До мен стои някой, който иска да говори с теб.

Последва пауза, през която Джени се мъчеше да намери логично обяснение.

— Джен… скъпа…

Сълзи бликнаха от очите и.

— Папа!

Възклицанието привлече вниманието на стражите. Наведе се към момчето и му заприказва, за да прикрие грешката си. Зад нея баща и продължаваше да говори… жив!

— Прави каквото казва капитан Пери — насърчи я той. — Няма да ви оставим.

Джени прегърна детето и го залюля, като се мъчеше да сподави хлипанията си. Баща и беше жив! Чудото я извади от отчаянието. Нямаше да се откаже.

Вдигна глава и се загледа към мъртвия руски младеж. От горния джоб на униформата му се подаваше черно уоки-токи.

Стана и взе детето на ръце. Започна да се разхожда насам-натам, тананикайки тихо, като постепенно се приближаваше до тялото. Спря достатъчно близо и зачака пазачите да се обърнат с гръб към нея. Издебна удобен момент, бързо измъкна предавателя и отново се изправи.