Джеймс Ролинс - Айсбергът на смъртта

— Тогава какво ще правят?

Крейг затвори очи за момент, после отново ги отвори. Загледа се в бомбата.

— Наредих им да се отдалечат на петдесет километра оттук. Не мога да рискувам дневниците.

— Петдесет километра? Не е ли прекалено? — попита Мат.

Крейг кимна към устройството в шахтата.

— Атомна бомба. Засега сержант Конрад знае само това.

Освен ако не успеем да я деактивираме… — той сви рамене.

Джени трябваше да му признае — беше хладнокръвен тип. Дори и в такава ситуация основен приоритет си оставаше мисията.

Мат се ослуша.

— Стрелбата… май намалява…

Джени отново залюля детето. Битката бе приключила, чуваха се само отделни изстрели.

Двамата войници при шахтата се размърдаха.

— Идват свои! — извика единият.

Други двама от екипа се изкачиха по стълбите. Водеха руски войник, вдигнал ръце на главата си. Беше съвсем млад, най-много на осемнадесет, и мигаше от кръвта, стичаща се по челото му. Дрехите му бяха покрити със сажди.

Единият от войниците му заповяда нещо на руски. Момчето падна на колене. Другият отиде при Крейг.

— Предават се. На Ниво Три имаме още двама пленници.

— А останалите?

— Мъртви са — войникът хвърли поглед към стълбището. Стрелбата бе спряла напълно. — Прочистихме всички нива без четвъртото. Нашите в момента са там.

— А адмирал Петков? — попита Мат.

Мъжът побутна пленника. Отслабнал от ужаса и загубата на кръв, той се строполи на една страна, без да посмее дори Да си свали ръцете, за да се подпре на тях.

— Казва, че адмиралът е избягал в Ниво Четири. Но засега не сме го открили. Може и да лъже.

В този момент към тях се приближи сержант Конрад. Крейг насочи цялото си внимание към него.

— Е?

— Никога не съм виждал подобно нещо — поклати глава войникът. — Мога само да кажа, че е някакво маломощно ядрено устройство. С минимален радиационен риск. Но със сигурност не е обикновена бомба. По-скоро цели да разстрои нещо. Като онези електромагнитни пулсови оръжия, които се разработват. Експлозивната мощност е ниска за ядрена бомба, но енергията и би могла да създаде мощен импулс. Не мисля, че става въпрос за електромагнитен импулс. Нещо различно е, непознато.

— Казахте, че експлозията ще бъде малка — прекъсна док-лада му Мат. — Само това ме интересува. Колко малка?

— Малка за ядрено устройство — сви рамене сержантът. — Но ще пукне този остров като твърдо сварено яйце. Гръмне ли, всички сме мъртви, без значение що за импулс ще излъчи.

— Можете ли да я деактивирате?

Конрад поклати глава.

— Задействащият механизъм е от субсонични приемници. Свързан е към външен детонатор. Ако не успеем да се доберем до отменящия код и да го изключим, това бебче ще гръмне след… — той погледна часовника си — … след петдесет и пет минути.

Крейг потърка лявото си слепоочие.

— Значи трябва да открием адмирала. Той е единственият ни шанс — погледът му се спря върху уплашения младеж на пода. Кимна на войника, който го бе ритнал. — Разбери какво знае.

Явно пленникът го бе разбрал. Ужасен, започна да дърдори на руски, като продължаваше да държи ръцете си на главата.

Мат застана между него и войника.

— Няма нужда. Мога да намеря Петков. Знам къде се е заврял.

Крейг се обърна към него.

— Къде?

— На Ниво Четири. Ще ви заведа.

Крейг присви очи и погледна първо младежа, после стълбата.

— Добре. И без това се съмнявам, че този знае нещо — извади пистолета си и стреля в главата на пленника.

Гърмежът прозвуча силно в притихналата станция. Кост, мозък и кръв се пръснаха по пода.

— Исусе Христе! — изкрещя Мат, щом ехото заглъхна. — Защо го направи?

Крейг отново присви очи.

— Не се прави на глупак, Мат. Много добре знаеш защо — тръгна към шахтата и даде знак на двамата войници да го последват. — Или ние, или те. Избирай страна и да действаме.

Мат остана замръзнал на мястото си, но загледан в Джени, която се беше извърнала от трупа, за да скрие ужасната гледка от детето. Изстрелът го бе накарал отново да се разреве с пълна сила. Джени го държеше здраво.

Мат пристъпи към тях, наведе се и ги прегърна.

— Върви — каза му тя въпреки желанието си. Не и се искаше да се отделя от тях. — Но си отваряй очите на четири.

Едва забележимо кимване. Беше я разбрал. В момента най-голямата опасност бе бомбата. Ако успееха да я блокират, трябваше да намерят начин да се спасят и от руснаците, и от „Делта Форс“.

Мат се изправи и метна пушката на рамо.

Джени затвори очи. Не искаше да гледа как се отдалечава. Но когато той направи няколко крачки, ги отвори отново. Гледаше всяко негово движение, широките рамене, големите крачки. Изпиваше го с поглед, без да знае дали ще го види отново. Съжали за пропилените в горчив гняв години.