Джеймс Ролинс - Амазония

— Няма място за паника. Ако не успеем да установим връзка, от вчерашния ни рапорт в полевата база имат приблизителна представа къде сме. Когато се появи бразилският хеликоптер, както се уговорихме, ще го чуем. Дори и от другата страна на блатото. Ще изстреляме оранжеви ракети и той ще разбере къде се намираме.

Натан кимна. Не бе взел участие в спора. Според него можеше да се продължи само в една посока — напред. Уоксмън се обърна към Олин:

— Прибери го. Ще се заемеш с него, след като преминем на другата страна.

Олин примирено въздъхна и прибра малката отверка в раницата си.

След като въпросът бе решен, останалите се разпръснаха, за да приберат личното си снаряжение.

— Поне няма да ни се наложи да вървим пеша — каза Мани, като потупа Натан по рамото. После тръгна да събужда Тортор. Ягуарът бе заспал под една палма, уморен от продължителното пътуване през предната нощ.

Натан се протегна, за да раздвижи изтръпналия си врат, и се приближи до професор Коуве. Индианският шаман бе застанал до тресавището и пушеше лулата си. И неговият поглед бе измъчен, досущ като погледа на Кели. Когато Натан и ефрейтор Варчак се срещнаха с търсещата ги група на пътеката, професорът бе необичайно тих и мрачен. Според Натан състоянието му не можеше да се обясни единствено със загубата на Йоргенсен.

Без да каже и дума, застана до стария си приятел и също започна да изучава с поглед тресавището.

След малко Коуве наруши тишината, без да обръща поглед към Натан:

— Бан-али този път ни изпратиха скакалци… Преди това избиха индианците яномамо, като им изпратиха жабообраз-ните пирани. Дотогава никога не бях виждал подобни неща. Човек би казал, че кървавите ягуари наистина са в състояние да контролират самата джунгла. Ако излезе, че това не е мит, а истина, какво може да се направи?

— Какво те смущава?

— От близо две десетилетия се занимавам с индианците. Аз всъщност израснах в тази джунгла — каза с изпълнен с болка глас. — Длъжен бях да съобразя… Още си спомням ефрейтора и виковете му…

Натан погледна Коуве в лицето и сложи ръка на рамото му.

— Приятелю, ти спаси всички с праха ток-ток.

— Не всички — отвърна професорът и всмукна дълбоко дим от лулата си. — Трябваше да съобразя да запаля символа на бан-али още преди да напуснем лагера. Младият ефрейтор щеше да е жив.

Натан вложи твърдост в гласа си, за да му помогне да се освободи от угризенията и чувството за вина:

— Прекалено си строг към себе си. Никакъв натрупан опит и никакви знания нямаше да могат да те подготвят за противодействие на биологичните нападения на бан-али. Подобни неща досега не бяха документирани.

Коуве кимна в знак на съгласие, но Натан не остана с чувството, че го е убедил в правотата си.

— Да тръгваме! — чу се гласът на капитан Уоксмън. — По петима на сал! — разпореди и се зае с разпределението на Цивилните и военните.

Натан се оказа в компанията на Коуве, Мани и Тортор. Спътници им бяха ефрейтор Окамото и редник Карера. Групата нагази в плитчината, за да достигне сала. Когато Натан се качи на борда, оцени високо здравината на плавателния съд. Протегна ръка и помогна на Мани да насочи голямата котка към сала.

На Тортор не му бе приятно да се мокри. След като се качи на сала, побърза да отърси козината си от блатната вода.

На съседния сал Кели и Франк се оказаха в компанията на капитан Уоксмън и ефрейторите Варчак и Ямир. Останалите петима заеха най-отдалечения сал. Олин държеше раницата със свързочното оборудване високо над главата си. Ричърд Дзейн и Ана Фонг му помогнаха да се качи на борда, От двете им страни застанаха мрачният Том Грейвс и сърдитият сержант Костос.

След като всички се настаниха на плавателните съдове, използваха дълги бамбукови прътове, за да се отблъснат от брега й да преминат плитчините. Дълбочината обаче внезапно се увеличи и само на трийсетина метра от брега прътовете вече не достигаха дъното. Наложи се да ползват гребла. При четири гребла на сал един от пътниците си почиваше. Бяха си поставили целта да пресекат тресавището без почивка.

Натан гребеше на десния борд. Малката флотилия бавно започна да се придвижва към отсрещния бряг. Започнаха да чуват заглушения и застрашителен шум на множество водопади. Натан засенчи очи с длан и впери поглед напред. Хълмовете едва се различаваха. Представляваха панорама от зелени джунгли, червеникави скали и гъста мъгла. Насочиха се към тесен пролом, разположен между два високи плосковърхи хълма. Именно натам сочеше последният пътепоказател на Кларк.