Джеймс Ролинс - Амазония

Едва ли посланието съдържаше някаква важна информация, но така или иначе тя, движена от любопитство, го отвори. Писмото се появи върху монитора. Доктор Ксавиер Рейнълдс. Усмихна се, когато видя името. Преди няколко години той бе неин студент, който след дипломирането си отиде да работи в лаборатория в Калифорния, може би в тази, откъдето й се обаждаше сега. Младият човек бе един от най-добрите й студенти. Дорийн се бе опитала да го привлече към групата МЕДЕА, но той отказа. Годеницата му бе започнала работа като асистентка в Бъркли и той естествено не искаше да се разделя с нея.

Зачете писмото му. Усмивката й започна постепенно да угасва.

От: Xreynolds@largebio.com

Дата: 14 август, 13:48:28

До: layren=_obrien@instar.org

Относно: Лардж скейл байолоджикал лаб.

Доктор О’Брайън,

Моля да ме извините. Снощи се опитах да се свържа с вас чрез пейджъра, но предполагам, че сега сте много заета. Заради това ще бъда кратък.

Подобно на много други лаборатории в страната, нашата също е ангажирана в изследването на епидемията. Струва ми се, че успях да оценя проблема от интересен ракурс, който би могъл да доведе до отговор на основния въпрос: кой е причинителят на заболяването? Исках обаче да чуя вашето мнение, преди да дам гласност на изводите си.

Ръководеният от мен екип за изследване на белтъчините в нашата лаборатория се опитва да индексира генома на белтъчините на човешкия род. Проектът е подобен на проекта за изследване на ДНК на човешкия геном. Както знаете, повечето причинители на заболявания — вируси, бактерии, гъби и паразити — не са болестотворни сами по себе си. Не самите те, а белтъчините, които произвеждат, предизвикват заболяванията. Реших да се опитам за открия уникална белтъчина, която да е обща у всички заразени.

Успях да открия такава белтъчина! Формата й обаче ме наведе на ново предположение. Тази нова белтъчина притежава поразителна прилика с белтъчината, която предизвиква говежда гъбична енцефалопатия. Това от своя страна ме наведе към следния въпрос: да не би да сме вървели в погрешна посока, като сме търсели вирусен причинител на това заболяване? Никой ли не е допускал, че причинителят би могъл да бъде прион?

За ваше улеснение прилагам изображение на модел на белтъчината.

Название: неизвестен прион (?)

Структура: прегъната белтъчина с двойна терминална алфа ос.

Модел:

Експериментален метод: рентгенова дифракция.

Лабораторен номер: 3.4.1.18

Източник: пациент №24 — Б12, племе анавак, Долна Амазония.

Резолюция: 2.00

Рентгенова стойност: 0.145

Пространствена група: П21 20 21

Клетка:

Размери: а60.34 652.02 в44.68

Ъгъл: алфа 90.00 бета 90.00 гама 90.00

Полимерни вериги: 156Л

Остатъчна стойност: 144

Атоми: 1286

И така запознах ви с тази загадка. Тъй като много ценя вашето мнение, доктор О’Брайън, ще се радвам да науча какво мислите за тази радикална теория, преди да я изложа.

Искрено ваш:

— Значи прион — каза Лорийн и докосна изображението. Възможно ли бе той да е причинителят?

Замисли се върху тази възможност. Думата „прион“ бе научно съкращение на словосъчетанието „Proteinaceous Infectious Particle“ 3 3 Белтъчна заразна частица. — Б. пр. .

Ролята на прионите бе документирана едва през последното десетилетие; благодарение на тях един американски учен през 1997 година получи Нобелова награда. Прионови белтъчини бяха открити във всички живи създания, като се започнеше с хората и се свършеше с едноклетъчните организми. Макар и да бяха поначало безобидни, молекулярната им структура притежаваше коварна двойнственост, досущ като при доктор Джекил и господин Хайд от романа на Робърт Стивънсън 4 4 Стивънсън, Робърт. Мистерията на доктор Джекил и господин Хайд. — Б. ред. .

В една от формите си бяха безобидни и дружески разположени към клетката. Същата белтъчина обаче можеше да се прегъне и изкриви по начин, който я превръщаше в чудовище, предизвикващо хаос във вътрешноклетъчните процеси. При това ефектът бе кумулативен. Въведеше ли се изкривен прион в приемник, започваше веднага да преобразува останалите белтъчини така, че да хармонират с него. Те от своя страна постъпваха по същия начин спрямо съседните клетки и така в крайна сметка този процес се развиваше експоненциално във всички системи на приемника. Което бе по-лошо, процесът можеше да се прехвърли от приемника към друг организъм, сиреч да предизвика заразяване.

Прионови заболявания бяха регистрирани както при животните, така и при хората: от крастата при овцете до болестта на Кройцфелд-Якоб при хората. Най-известното в момента прионово заболяване имаше способността да се прехвърля от един вид на друг. Доктор Рейнълдс го бе споменал в посланието си: говежда гъбична енцефалопатия, известно като болестта луда крава.