Джеймс Ролинс - Амазония

Тези човешки заболявания обаче бяха от дегенеративно естество и не се разпространяваха лесно. Това обаче не изключваше възможността тропическото заболяване да е предизвикано от приони. Тя бе чела статии за прионите и за ролята им за генетичните мутации. Дали в случая не се бе получило такова нещо? Можеха ли прионите да се разпространяват по въздушен път. Защо не, след като бяха по-малки от вирусите, а има вируси, които се разпространяват именно по въздушен път.

Без да отмества поглед от модела върху монитора, Дорийн се присегна към телефона. По гърба й полази студена тръпка, докато набираше номера. Помоли се на Бог бившият й студент да е сгрешил. След малко чу глас:

— Доктор Рейнълдс на телефона.

— Ксавиер, ти ли си?

— Да, моля?

— Обажда се доктор О’Брайън.

— Доктор О’Брайън! — възкликна събеседникът й и започна да и благодари. Тя го прекъсна:

— Ксавиер, разкажи ми нещо повече за тази твоя белтъчина, Искаше й се да извлече колкото се може повече информация от него, и при това за колкото се може по-малко време. Ако съществуваше и най-малката възможност доктор Рейнълдс да е прав…

Отново я полазиха тръпки, докато наблюдаваше ракообразната молекула върху монитора. Имаше още нещо, което тя знаеше за заболяванията, причинени от приони.

Бяха неизлечими.

09:18 ч.

Амазонската джунгла

Натан отмести поглед към Олин Пастернак. Свързочникът на ЦРУ очевидно изпитваше трудности в опитите си да задейства спътниковата компютърна система. Потта, която се стичаше от челото му, очевидно се дължеше не само на убийствената утринна влага, но и на неговото раздразнение.

— Не ще, мамицата й… — изруга Олин и започна да присвива очи и да хапе долната си устна.

— Опитай пак — настоя Франк.

Натан погледна Кели, застанала до брат си. Погледът й бе измъчен и уплашен. Вече бе чул няколко версии за снощното нападение на странния рояк от гигантски скакалци, привлечени от горящия знак на бан-али. Изглеждаше твърде ужасно, за да е вярно, но смъртта на Йоргенсен бе доказателство, че то наистина се бе случило.

След като двете части на групата отново се събраха в лагера до тресавището, рейнджърите останаха на пост през цялата нощ. Бяха поставени постове в самата гора и в близост до нея. Всички бяха нащрек и имаха готовност да забележат и най-малката следа от опасност, била тя пламък или бръмчене на скакалци. Не се случи обаче нищо. Няколкото часа до разсъмване преминаха спокойно.

Веднага след като се оказаха в обсега на комуникационния спътник Олин направи опит да се свърже със САЩ и да препредаде съобщение до базовия лагер във Ваувай. Сега бе от жизнено важно значение да съобщи внесените промени в плановете на експедицията. След като по петите й имаше неизвестни преследвачи, бе взето решение да се прекоси езерото. Капитан Уоксмън реши да спечели два дни авантаж спрямо преследвачите, като ги остави да заобикалят блатото пешком. Междувременно щеше да проверява непрекъснато дали във водата има канута на бан-али и да защищава групата до пристигането на хеликоптера за евакуиране. Имаше намерение да замени всички цивилни с рейнджъри от базовия лагер. С тези подкрепления щеше да продължи по следите на Джерълд Кларк.

Възникна обаче проблем.

— Този лаптоп ще трябва да го разглобя целия — каза Олин. — Нещо в него не е наред. Или някой чип се е повредил, или направо се е измъкнал от гнездото си през тези последни два дни. Не знам. Ще трябва да го разглобя и да гр огледам част по част.

Уоксмън, който разговаряше със сержанта, чу думите на Олин и се приближи до него.

— Нямаме време за това. И третият сал вече е готов, а за прекосяването ще са ни необходими поне четири часа. Трябва да тръгваме.

Натан отиде до брега и видя как четирима рейнджъри довлякоха новопостроения сал до първите два. Щеше да бъде за попълненията в групата им.

Олин продължаваше да се върти около лаптопа и спътниковата антена с малка отверка.

— Не успях да се свържа с никого! Те дори няма да знаят къде сме!

Изтри потта от челото с опакото на ръката си. Бе пребледнял.

Дзейн, който видимо се чувстваше неловко и разтриваше лепенка върху бузата си, където го бе ухапал скакалец, направи предложение:

— Можем да изпратим някого да прибере военната радиостанция на Йоргенсен.

Наоколо започнаха да се излагат доводи за и против.

„Ще изгубим цял ден“. „Ще изложим на риск още един човек“. „Непременно трябва да възстановим връзката“. „Кой знае дали тази радиостанция ще работи, щом е останала при скакалците. Може да са й прегризали кабелите…“ Уоксмън сложи край на дискусията.