Джеймс Ролинс - Амазония

Мани се доближи до рейнджърката.

— Какво ще стане, ако се разминем с другия екип — попита тихо. — Радиостанцията ни бе у Йоргенсен. Това бе единственият начин да поддържаме връзка с външния свят.

Кели не се бе замислила върху това. Наистина без радиостанция щяха да бъдат лишени от всякакви контакти със света.

— Ще ги настигнем — каза решително Карера.

Никой не й възрази. Никой не желаеше да и възразява.

Продължиха похода си из мрачната джунгла, обзети от една-единствена мисъл — да вървят напред. Изминаха часове и общото напрежение премина в смес от безкрайна умора и парализиращ страх. По пътя им се раздаваха странни звуци. Всички бяха напрегнали до крайност слуха си, опасявайки се, че отново ще чуят познатото бръмчене на скакалците.

Заради това до един бяха изненадани, когато малката персонална радиостанция, висяща от якето на Карера, започна да шуми. Първо се чуха паразитни шумове, а после — няколко дрезгави думи.

— Тук… чувате ли ме… радиообхват.

Всички се извърнаха към Карера с широко отворени очи. Тя измъкна от шлема си микрофона и го доближи до устните си.

— Обажда се редник Карера. Как ме чувате? Приемам. Настъпи продължителна пауза. След това отново се чу глас: — …чувам те, Карера… тук Варчак… Какво става с вас?

Рейнджърката набързо му описа случилото се с безстрастен професионален тон. Кели обаче забеляза, че ръцете й трепереха, когато доближаваше микрофона до устните си.

— Тръгнали сме по следите ви. Надяваме се да ви настигнем до два часа — приключи Карера. Този път ефрейтор Варчак не закъсня с отговора:

— Разбрах те. С доктор Ранд вече се придвижваме към вас. Край на предаването.

Рейнджърката притвори очи и въздъхна тежко.

— Всичко ще бъде наред — прошепна, без да се обръща конкретно към никого.

Докато другите не скриха облекчението си, Кели поглед, на към тъмната джунгла.

Тук, в Амазония, нямаше как всичко да бъде наред.

15 август, 08:11 ч.

Институт „Инстар“, Лангли, щата Вирджиния

Дорийн вкара магнитната кодова карта в процепа на бравата на вратата на офиса си и влезе. Този ден за пръв пъти се удаде да посети работното си място. Посещенията й при Джеси и разговорите с членове на МЕДЕА запълваха почти цялото й време. Всъщност единствената причина, поради която си позволи да се отбие в офиса, бе състоянието на Джеси — изглеждаше добре. Не вдигаше температура и настроението и се подобряваше с всеки изминал час.

Дорийн, обхваната от предпазлив оптимизъм, дори започна да се замисля дали не бе сгрешила с първоначалната си диагноза. Може би Джеси наистина не бе пострадала от болестта на джунглата. Сега бе доволна, че не бе споделила опасенията си с Маршал и Кели. Щеше само излишно да ги хвърли в тревога. Може би се бе предоверила на статистическия модел на доктор Алвизио. Не вървеше обаче да кори него за това — той я бе предупредил, че изводите му далеч не са окончателни. Щяха да му бъдат необходими много повече данни, за да излезе с категорични заключения.

За съжаление тези му изводи в голяма степен бяха присъщи и на оценките на останалите изследователи. Болестта продължаваше да се разпространява из Флорида, а ежедневно се появяваха хиляди теории, изобилстващи с различни термини: етиологични агенти, терапевтични протоколи, диагностични параметри, карантинни изисквания. „Инстар“ се бе превърнал в национален център за изследване на епидемията. Именно от него се очакваше, като се заеме с купищата научни догадки и претенциозни епидемиологични модели, да отдели зърното от плявата. Задачата бе изключително трудна, тъй като от цялата страна не преставаше да постъпва нова информация. Така или иначе тук бяха събрали най-добрите специалисти на страната.

Отпусна се на стола и включи компютъра. Чу мелодията, известяваща я за наличието на входящи електронни послания. Въздъхна, намести върху носа си очилата за четене и се доближи до екрана. Бяха пристигнали цели триста и Четиринайсет послания. При това само на личния й електронен адрес. Започна да ги сканира, като се опитваше да разбере дали в тях има нещо важно и интересно.

Едно име привлече вниманието й. Стори й се познато, но не можа да си спомни откъде. Премести стрелката върху него: „Лардж скейл байолоджикал лаб.“. Присви очи и се сети. В нощта, когато Джеси бе вдигнала температура, бе прочела този адрес върху пейджъра си. При това след полунощ, доколкото можа да си спомни. Заради болното дете тогава обаче не му обърна внимание.