Джеймс Ролинс - Амазония

— Огън! — изкрещя Уоксмън.

Натан, изненадан от случилото се, бе изпаднал във вцепенение. Карера започна да стреля със своята карабина М — 16. Куршумите заиграха по корема на гигантския праисторически кайман, но и там жълтите му люспи бяха твърди като Кевлар. Макар стрелбата да се водеше едва ли не от упор, куршумите не му причиняваха особена вреда. Слабите места на животното, очите, се намираха на другия край на туловището му.

Натан взе пушката си, присегна над главата на Мани и стреля. Сачмите изсвистяха над празната повърхност, тъй като чудовището междувременно се скри. Изстрелът отиде нахалост.

Кайманът бе изчезнал. Нямаше го и Окамото.

Всички бяха застинали от ужас.

Натан погледна към мястото, където бе изчезнал рейнджърът Окамото, който непрестанно си подсвиркваше. От глъбините на повърхността изплава червено петно.

Кръв във водата… Сега чудовищата щяха да знаят, че тук има храна.

Кели и брат й бяха приклекнали в центъра на сала. До тях бяха коленичили капитан Уоксмън и ефрейтор Варчак с пушки, готови за стрелба. Ямир довърши настройването на две черни бомби. Имаха размерите на плоски супени чинии и в тях бяха вградени електронен таймер и приемащо устройство.

— Готово — каза сапьорът и кимна на капитана.

— Вземи си оръжието и имай готовност за действие — нареди му Уоксмън.

Ямир взе своята карабина М — 16 и зае позиция от другата страна на борда.

Зад гърба им се чу силен шум. Кели се извърна тъкмо навреме, за да види как във въздуха полита третия сал от тяхната флотилия. Така, както бе полетял преди малко салът на Натан. Пътниците на този сал обаче не извадиха същия късмет. Ана Фонг не успя да се хване здраво и бе катапултирала във въздуха. Антроположката се стовари във водата едновременно със сала. Останалите — Дзейн, Олин, сержант Костос и ефрейтор Грейвс, успяха да се задържат върху него.

Ана подаде глава над повърхността. Кашляше и плюеше вода. Бе само на няколко метра от сала.

— Не се движи, Ана! — извика Натан. — Свий ръце и крака и стой неподвижно.

Тя се опита да послуша съвета му, но мократа й раница започна да я тегли към дъното. За да не потъне, трябваше да рита с крака във водата. Очите й бяха побелели от страх. Страхуваше се както от удавяне, така и от чудовищата, които се криеха под повърхността.

Тя отново извърна поглед към нападнатия сал, в който нещо се раздвижи. Сержант Костос й подаваше един от дългите бамбукови пръти, с които се отблъснаха от брега.

— Хвани се за пръта! — извика Костос.

Ана присегна към пръта и след няколко опита успя да се залови за него.

— Сега ще те изтегля към сала.

— Не! — изстена Ана.

— Успокой се, Ана! — обади се Натан. — Всичко ще бъде наред, ако не правиш резки движения. Костос, тегли съвсем бавно. Така, че по водата да не остане следа.

Кел и потрепери. Франк я прегърна. Сержантът започна бавно да тегли Ана към сала.

— Добре, добре… — започна да повтаря успокояващо Натан.

Непосредствено зад Ана се появи бронирана муцуна. Само ноздрите й, очите все още оставаха скрити под водата.

— Никой да не стреля! — извика Натан. — Не го дразнете. Всички пушки бяха насочени към чудовището, без да се стреля.

Жената във водата изстена.

Муцуната съвсем бавно започна да се приближава до нея. Огромните челюсти започнаха да се разтварят.

Костос продължи бавно да издърпва Ана. Стараеше се да я държи поне на половин метър от преследващото я чудовище.

— Внимателно — предупреди го Натан.

Всичко се развиваше като във филм със забавен кадър. Филм, в който те губеха битката.

Главата на каймана вече се намираше на по-малко от трийсет сантиметра от жената. Челюстите зад нея се разтвориха. Нямаше как да издърпат Ана на борда, без той да ги нападне.

Поне един от тях стигна до този извод.

Ефрейтор Грейвс пробяга през сала и скочи над главата на Ана като олимпийски състезател на дълъг скок.

— Грейвс! — изкрещя Костос.

Ефрейторът се приземи върху муцуната на звяра. Принуди го да затвори челюсти и да се потопи във водата.

— Изтеглете я! — изкрещя с все сила Грейвс, преди чудовището да го завлече в глъбините.

Костос рязко дръпна Ана към себе си, а Олин му помогна да я изтеглят на борда.

Миг по-късно чудовището отново се появи над водата. Грейвс все още се държеше за широката му глава. Кайманът я разтресе, опитвайки се да се освободи от този странен ездач. Отвори широко челюсти и от гърлото му се разнесе сърдит рев.