Джеймс Ролинс - Амазония

— Да ти еба майката! — извика Грейвс. — Това е за брат ми! — каза. Измъкна нещо от якето си и го хвърли в гърлото на звяра.

Граната.

Огромните челюсти рязко се затвориха, но рейнджърът вече се бе измъкнал от обсега им.

— Залегни! — извика Уоксмън.

Грейвс се изтласка от каймана и се устреми към сала.

— Да се задавиш, дано, мръсно копеле! Безмълвието бе нарушено от взрив. Главата на каймана се пръсна на парчета, които заваляха наоколо им.

Грейвс полетя във въздуха и нададе победен вик.

От глъбините обаче внезапно изскочи другият кайман. С широко разтворени челюсти се устреми към летящия ефрейтор и го хвана във въздуха. Така, както куче хваща подхвърлена му топка. След това избяга, като завлече жертвата със себе си. Всичко това стана за секунди.

Тялото на убития кайман бавно изплува на повърхността на езерото с корема нагоре. Бе покрит със сиви и жълти люспи.

Неподвижното тяло бе разбутано. Около него забълбукаха мехурчета. Живият звяр се опитваше да разбере какво се бе случило с мъртвия.

— Може би ще се махне — каза Франк. — Смъртта на другия ще го уплаши.

Кели си даваше сметка, че това нямаше да стане. Тези животни навярно бяха на възраст от стотици години. Бяха партньори за цял живот. Единствената двойка от този род, обитаваща тази екосистема.

Мехурчетата изчезнаха и повърхността отново се успокои.

Никой не откъсна поглед от водата. Всички бяха затаили дъх или дишаха едва-едва. Времето отново продължи да тече мъчително. Слънцето продължи да ги обгаря.

— Къде отиде? — прошепна Дзейн, надвесил се над уплашената си колежка. Ана, мокра и ужасена, не преставаше да трепери.

— Може и да се е махнало — промърмори Франк.

Трите сала, останали без кормчии, бавно заплаваха покрай тялото на мъртвото животно. Салът на Натан бе най-отдалечен от него. Погледът му срещна погледа на Кели. Той и кимна, опитвайки се да я успокои, но си личеше, че също е уплашена. Ягуарът зад гърба му се бе прилепил до господаря си. Козината му бе настръхнала.

Франк леко помръдна с крак.

— Сигурно се е махнало. Може би…

Кели го усети само миг преди нападението. Бе почувствала внезапно раздвижване на водата под сала.

— Дръжте се!

— Защо…

Салът под тях внезапно се взриви. Не просто подскочи, а буквално се понесе към небесата. От разбитата му средна част се подаде масивната бронирана муцуна на разярения кайман.

Кели полетя във въздуха. С крайчеца на окото си видя как другите пътници изпопадаха във водата, като върху тях заваля дъжд от раници и бамбукови пръчки.

— Франк! — успя да извика Кели, като видя как брат и пада от другата страна на чудовището.

Самата тя се пльосна във водата по корем и остана без Дъх. Спомни си за съвета на Натан и се опита да остане неподвижна. Повдигна глава тъкмо навреме, за да види как към нея се е устремило парче греда.

Успя да се отмести на достатъчно разстояние, за да избегне смъртоносен удар, но краят на летящата цепеница все пак я удари странично по главата. Преди да изгуби напълно съзнание, усети как потъва във водата и как отвсякъде я обгръща мрак.

Натан, оказал се от другата страна на плаващия труп на каймана, успя да види как Кели бе ударена от дървото и потъна. Не знаеше дали е мъртва, или просто в безсъзнание. Водата около разбития сал бе изпълнена с хора, раници и плаващи трески.

— Движете се колкото се може по-малко! — успя да извика Натан, докато трескаво се опитваше да разбере какво се бе случило с Кели.

Кайманът отново се бе скрил под водата.

— Кели! — извика Франк.

Сестра му изплува на повърхността. Бе далеч от него. Лицето й бе потънало във водата и главата й не помръдваше.

Натан се поколеба. Дали бе мъртва? Сетне видя как ръката й леко помръдва. Бе жива! Колко време обаче щеше да остане жива? Както бе замаяна, рискуваше да се удави.

— Дявол да го вземе! — извика. Опита се да измисли план за спасението й. Непосредствено зад тялото й имаше малко островче, върху което растеше едно-единствено мангрово дърво. Бе голямо. Плътната плетеница от оголените му корени преминаваше във високо стебло, завършващо от надвиснала над водата гъста корона. Ако Кели можеше да го достигне…

Някой изкрещя и привлече вниманието му. Сред плаващите останки от сала, подобно перископа на подводница, се бе появила главата на каймана. Голямо черно око изучи околността. Някой стреля по него, но то се бе укрило зад плаващите останки от сала и хората. След малко отново изчезна във водата.