Джеймс Ролинс - Амазония

Франк най-после забеляза сестра си.

— Кели! За Бога! — извика, извърна се и понечи да се хвърли във водата.

— Франк, стой на мястото си! — каза му Натан. — Аз ще отида при нея! — Остави пушката си върху бамбуковото дъно.

— Какво правиш? — попита Мани.

Вместо да отговори, Натан прескочи разстоянието между сала и мъртвия кайман. Приземи се върху корема на животното, приклекна и се затича по хлъзгавото тяло на чудовището, като се опитваше да се доближи до Кели.

От дясната си страна чу вик. Видя как ефрейтор Ямир маха с ръце, а после внезапно изчезна под водата, като върху повърхността останаха само бълбукащи мехурчета. Кайманът се бе заел с оцелелите.

Времето изтичаше.

Натан отскочи от корема на плаващия кайман с все сила. Падна точно при Кели. Извади главата й от водата. Тя се опита да окаже слаба съпротива.

— Аз съм, Кели! Натан! Не мърдай!

Навярно смисълът на думите му стигна до нея, тъй като съпротивата й отслабна.

Натан се устреми към островчето с мангровото дърво, ръката му докосна нещо. Черна чиния, украсена с мигащи червени светлинки. Една от бомбите на мъртвия ефрейтор.

Натан инстинктивно я сграбчи със свободната си ръка и продължи да плува напред.

— Зад теб е! — чу се гласът на сержант Костос. Натан се извърна.

Водата зад него първо се раздвижи, после на повърхността се подаде върхът на муцуната, а след това и огромната глава, покрита с черни люспи. Погледите на Натан и на звяра се срещнаха. Той осъзна, че в този поглед имаше разум. Това не бе тъпо животно. Не биваше да се преструва на умрял. Тук този номер нямаше да мине. Продължи да гребе с напалмовата бомба по посока на островчето. Краката му докоснаха калното дъно.

Страхът му даде сила. Грабна Кели под мишница, достигна брега и се закатери по него.

— Точно зад теб е!

Този път Натан не си направи труда да се обръща. Затича се към плетеницата от мангрови корени, тикна Кели между тях и бързо се пъхна при нея. Зад основните корени на дървото се бе образувала естествена кухина.

Кели започна бавно да идва в съзнание. Изплю вода и изплашено се заозърта. Натан се хвърли върху нея.

— Какво…

Тя очевидно успя да види през рамото му кой ги преследва и очите й се разшириха.

— Дявол…

Натан се извърна и видя как животното се измъква от езерото и започва да изкачва брега. Ударът бе като удар на локомотив, блъскащ вагони по релсите. Цялото дърво се разтресе. Натан за миг си помисли, че чудовището ще се стовари върху им. Дървото обаче издържа на удара. Кайманът със зинала уста и застрашително блестящи зъби се втренчи в Натан. Изгледа го, а след това даде заден ход и отново се скри във водата.

— Ти ме спаси — каза му Кели.

Той я погледна в очите. Носовете им почти се докоснаха в малкия затвор.

— Или насмалко не причиних смъртта ти. Всичко е относително — каза Натан и се изправи на колене. После се залови за един от корените, за да стане по-лесно на крака. — А и все още не сме се измъкнали оттук.

Огледа внимателно повърхността, търсейки следи от движенията му. Водата бе спокойна. Той обаче чудесно знаеше, че се крие някъде в нея и го дебне. Пое си дълбоко въздух и се запъти към брега.

— Къде отиваш?

— Във водата има още хора. Включително и брат ти.

Пъхна напалмовата бомба в пазвата си и започна да се катери по дървото, обмисляйки нещо. Когато се изкачи достатъчно високо, избра дебел клон, намести се върху него и започна постепенно да се спуска към мястото, където той докосваше повърхността. Клонът започна да се извива под тежестта му. Той продължи да се придвижва по-предпазливо.

Най-после достигна място, откъдето не можеше да продължи по-нататък. Огледа се. Трябваше да се задоволи с тази позиция.

Измъкна бомбата от пазвата си и се извърна към другия сал.

— Някой от вас знае ли как се задействат тези бомби? Отговори му сержант Костос.

— Настрой времето на ръка. После натисни червеното копче.

Обади се и Уоксмън. Натан изпита уважение към спокойствието му, когато изслуша допълнителната информация.

— Взривната вълна има радиус на поразяване от двеста метра. Ако не я използваш както трябва, ще избиеш всички ни.

Натан кимна и погледна бомбата. Имаше малка водонепроницаема клавиатура, напомняща тази на калкулатор. Натан се помоли на Бог да не е повредена. Нагласи таймера на петнайсет секунди. Реши, че това е достатъчно. Притисна бомбата към гърдите и измъкна ножа си. Като стисна зъби, заби острието в палеца си и направи дълбок разрез в него. Трябваше му рана, която силно да кърви.