Джеймс Ролинс - Амазония

15:40 ч.

— Това бе наистина много забавно — каза Луи на своя помощник, като отмести бинокъла от очите си. — Взривяването на каймана действително говори за съобразителност.

Рано тази сутрин бе получил послание от своя шпионин. Научи, че рейнджърите смятат да устроят бивак на отсрещния бряг, докато получат подкрепления по въздуха. Предположи, че загубата на още трима души ще накара капитан Уоксмън да се придържа още по-строго към плана си. В групата бяха останали само четирима рейнджъри. Не представляваха никаква опасност. Екипът на Луи можеше да се справи с тях, когато си поиска. Той реши, че това съотношение на силите трябва да се запази. Обърна се към Жак:

— Ще ги оставим да си починат до полунощ, а след това малко ще ги поразсъним, за да ускорят ход. Кой знае какви други опасности ни очакват. — Той посочи към блатото.

— Разбрах, господин докторе. Ще подготвя екипа си още по светло. Започнахме да събираме керосин от лампите.

— Много добре — каза Луи и се обърна с гръб към тресавището. — След като те тръгнат на път, ние ще ги последваме с канутата.

— Разбирам, господин докторе, но… — Жак погледна тресавището и прехапа устна.

Луи потупа помощника си по рамото.

— Не се бой. Ако в блатото се бяха мотали други животинки, щяха да нападнат рейнджърите. Нищо не те застрашава — успокои го той. Напълно разбираше обаче страховете на заместника си. Не той щеше да прекосява блатото с леководолазен апарат, отделен от обитателите му само от гумен костюм. Дори и с лампите за нощно виждане пътуването щеше да бъде потискащо.

Жак кимна в знак на съгласие. Нямаше как да не изпълни заповедта му.

Луи се завърна в джунглата и се запъти към лагера. Не само заместникът му, но и мнозина други бяха погълнати от работа и имаха замислен вид. Всички бяха видели останките на рейнджъра. Войникът сякаш бе изяден жив и оглозган до кости. Нямаше ги и очите му. Няколко скакалци все още подскачаха из местността, но повечето си бяха отишли. Предупреден от своя агент, Луи се бе погрижил да запалят прах ток-ток при прекосяването на гората. Ей така, за всеки случай. За щастие Цуи успя да събере достатъчно изсъхнали лиани и да приготви защитния прах.

Независимо от всички опасности планът му се осъществяваше безпрепятствено. Не бе толкова самонадеян, за да допуска, че групата му се движи незабелязано. Засега обаче бан-али насочваха всичките си удари срещу челната група, тази на рейнджърите.

Луи обаче си даваше сметка, че нямаше да може да разчита още дълго време на това преимущество. Особено сега, когато навлизаха в територията на тайнственото племе. Очевидно не само той мислеше така. Трима наемници от групата му се бяха опитали да дезертират, уплашени от неизвестността. Страхливците естествено бяха заловени и Цуи ги наказа по назидателен начин.

Луи стигна до временния лагер в джунглата. Любовницата му бе коленичила до палатката. От другата страна на пътеката бяха тримата дезертьори, разпънати на кръст по дърветата. Луи отмести поглед от тях. Цуи определено влагаше артистичност в работата си, но стомахът на Луи не издържаме на такива сцени.

Тя вдигна поглед, когато усети приближаването му. Измиваше инструментите си в паница с вода.

Луи й се усмихна. Тя се изправи, дългокрака и мускулеста. Луи я хвана под мишница и я поведе към палатката им.

Когато я доближиха, Цуи изръмжа гърлено, хвана го за ръката и го завлече вътре, в мрака и горещината.

Почивката щеше да остане за по-нататък.

15 август, 15:23 ч.

Институт „Инстар“

Лангли, щата Вирджиния Лорийн почука на вратата на кабинета на доктор Алвизио. Рано тази сутрин епидемиологът и се бе обадил и бе поискал спешно разговор с нея. Едва сега й се отдаде такава възможност.

Бе прекарала цялата сутрин и ранния следобед във видеосъбеседване с доктор Ксавиер Рейнълдс и неговия екип от лабораторията във Вакавейл, щата Калифорния. Може би прионовият белтък, който бяха открили, бе първата следа, която щеше да им помогне да се справят със заболяването, отнело досега живота на шейсесет души. Още неколкостотин бяха заболели. Лорийн взе мерки резултатите, получени от бившия й студент, да бъдат проверени в още Четиринайсет лаборатории. Реши да се срещне с епидемиолога, преди да започне да получава техните отговори.

Вратата се отвори. Младият доктор от Станфорд сякаш не бе спал цели седмици. По лицето му бе набола тъмна брада, а очите му бяха зачервени.