Джеймс Ролинс - Амазония

Гласът му бе изпълнен с притеснение и страх:

— Джеси не е добре. В болницата съм.

— Какво и е? — попита и стисна по-здраво слушалката.

— Пак има висока температура — отвърна той с треперещ глас. — По-висока отпреди. Освен това в болницата приеха още три деца. И трите са с висока температура.

— Какво… Какво искаш да кажеш? — попита тя, заеквайки. Отговорът на този въпрос обаче и бе известен.

Мъжът й не каза нищо.

— Идвам веднага — успя да смотолеви тя, изпусна слушалката и се помъчи да я върне на мястото й.

Ханк се обърна към нея и забеляза реакцията й.

— Доктор О’Брайън, какво ви е?

Лорийн не отговори. Джеси… увеличеният брой базофили… другите деца. Мили Боже, болестта бе дошла и тук!

Погледна със стъклени очи монитора, върху който САЩ бяха напълно почервенели. Теорията на епидемиолога не бе погрешна. Нито неоснователно песимистична.

— Добре ли сте? — попита разтревожено Ханк. Лорийн бавно поклати глава, без да откъсва поглед от монитора.

Оставаше един месец.

17:23 ч.

Амазонската джунгла

Кели и брат й бяха приклекнали от двете страни на Олин Пастернак. Руският компютърен експерт завинтваше капака на спътниковата комуникационна система. Бе се занимавал с нея цял следобед.

— Дано да проработи — промърмори. — Разглобих я до последния елемент и после пак я сглобих. Ако и сега не проработи, не знам какво друго да опитам.

— Включи я — каза Франк.

Олин провери за последен път връзките, намести спътниковата антена. Включи слънчевото захранване. След кратък интервал оперативната система се активира и екранът светна.

— Направихме връзка със спътника Хермес! — каза Олин и въздъхна с облекчение.

Всички около тях нададоха радостни възгласи. С изключение на двамата рейнджъри, останали на пост до тресавището, цялата група се бе събрала около Олин и оборудването му.

— Връзка с Щатите ще има ли? — попита Уоксмън.

— Стискайте палци — отвърна Олин и започна да пише на клавиатурата.

Кели затаи дъх. Непременно трябваше да се свържат с някого в САЩ. Вярно е, че искаха да извикат подкрепления. Кели обаче просто не можеше да остава повече време в неведение за състоянието на Джеси. Обезателно трябваше да научи нещо за нея.

— Почваме — каза Олин и натисна последователно още няколко клавиша. На екрана се появи добре познатото им намаляващо число.

— Моля ти се, работи… — промърмори застаналият зад гърба й Ричърд Дзейн.

Всички се молеха за същото.

Най-после на екрана се появи нулата. Компютърният екран застина за една мъчително дълга секунда, а след това на него се появиха майката и бащата на Кели. И двамата изглеждаха едновременно уплашени и облекчени от контакта.

— Слава Богу! — възкликна баща й. — От един час се опитваме да установим връзка с вас.

Олин се отмести, за да стори място на Франк.

— Имахме проблеми с компютъра — отвърна той. — Пък и не само с него.

Кели се притисна до рамото му. Не и се чакаше повече.

— Как е Джеси?

Научи отговора, като погледна изражението на лицето на майка си. Лорийн сведе поглед и не й отговори веднага.

— Ами… добре е… Добре е, мила.

Образът върху монитора затрептя, сякаш компютърът се бе превърнал в детектор на лъжата. Екранът се покри със снежинки. Следващите думи на майка й прозвучаха неясно. — …лечение… приони… изпращам данни, докато си говорим…

В разговора се включи баща и и сигналът се влоши още повече. Не личеше да си дават сметка, че посланието им се приема все по-трудно. — …хеликоптерът тръгва… бразилската армия…

— Можеш ли да оправиш приема? — изръмжа Франк на Олин. Свързочникът се приведе и натисна клавиш.

— Не знам какво му става. Не мога да разбера. Току-що получихме файл. Може би той се преплита с основното послание…

С всеки натиснат клавиш сигналът се влошаваше все повече и повече. Говорителят започна да съска и пращи. Различаваха се само отделни думи.

— Франк… нарушава се връзката… утре сутрин… Джи Пи Ес…

След това връзката бе напълно прекъсната. Екранът просветна още веднъж и застина.

— Мамицата му! — изруга Олин.

— Възстанови връзката — нареди Уоксмън. Олин се наведе над оборудването и поклати глава.

— Не знам дали ще успея. Оправих цялата дънна платка и презаредих целия софтуер.

— Какъв е проблемът в такъв случай? — попита Кели.

— Не знам. Бих казал, че цялата система за спътникова връзка е засегната от компютърен вирус.

— Нищо, опитай пак — настоя Уоксмън. — Разполагаме с още половин час, преди спътникът да излезе от обсега ни.