Джеймс Ролинс - Амазония

— Съществата, подобни на пирани… скакалците… — смотолеви биологът.

— И едните, и другите бяха мутанти — каза Кели. — Нищо чудно и ръката на Кларк да се окаже мутация, предизвикана от прионите.

— Това какво общо има с болестта? — попита Натан.

— Не знам — отвърна намръщено Кели. — Откритието е добро начало, но все още сме твърде далеч от отговора.

Мани посочи екрана на монитора.

— А какво ще кажеш за тази хипотеза…

Кели и Мани започнаха да обсъждат статията и да разменят мисли по нея.

Натан обаче не ги слушаше. Бе задържал погледа си върху модела на прионовата белтъчина.

След малко ги прекъсна:

— Някой от вас забелязва ли сходството?

— Какво имаш предвид? — попита Кели. Натан посочи екрана.

— Забелязваш ли двете спираловидни извивки в двата края?

— Имаш предвид витлата „двойна алфа“?

— Да… И подобната на острието на тирбушон средна част — отвърна Натан, като прекара пръст по екрана.

— И какво от това? — попита Кели.

Натан се извърна, взе една пръчка и започна да рисува нещо по земята, като го обясняваше с думи.

— Ето я подобната на тирбушон средна част… Ето ги и спираловидните извивки по краищата…

След като приключи с рисунката, погледна събеседниците си.

Кели бе изумена от рисунката.

— Та това е символът на бан-али! — възкликна Мани.

Кели веднага сравни двете изображения. Едното бе компютърна рисунка, дело на високите технологии. Другото бе груба драсканица по меката пръст. Сходството между тях обаче бе несъмнено. Извивката, подобна на острието на тирбушон, двойните витла… Нямаше как да се говори за случайно съвпадение. Дори извивките на молекулярните спирали по посока на часовниковата стрелка съвпадаха.

— Боже мой! — възкликна Кели, като се обърна към Натан и Мани.

Символът на бан-али представляваше стилизиран модел на същия прион.

23:32 ч.

Жак все още изпитваше страх от тъмните води. Страх, останал от детството, когато пираните го бяха обезобразили.

Въпреки този страх продължи да прекосява тресавището, защитен от зъбатите хищници само от гумения си костюм. Нямаше избор. Бе длъжен да се подчинява на доктора. Цената на неподчинението бе много по-страшна от всички твари, които можеха да се крият в тези мътни води. Безшумните витла на подводния мотоциклет продължаваха да носят тялото му към отсрещния бряг. Бяха го снабдили с екипировката, използвана от американските военноморски специални части за операции в плитки води. Благодарение на специалното устройство, закрепено към гърдите му, на повърхността не излизаха издайнически мехурчета и движението му нямаше как да се засече. Притежаваше и подводна маска за нощно виждане, с която си осигуряваше съвсем прилична видимост в мътната вода.

Въпреки това тази вода го обгръщаше отвсякъде. Видимостта му бе едва от порядъка на десетина метра. Налагаше му се периодично да ползва малко устройство с огледалце, с което надничаше над повърхността на водата, за да не се отклонява от курса си.

Следваха го двамата му подчинени. Те също ползваха подобно оборудване.

Жак надникна още веднъж през малкия си перископ. Двата бамбукови сала, с които рейнджърите бяха прекосили тресавището, бяха само на трийсетина метра пред него.

Във вътрешността на джунглата се виждаше ярък лагерен огън. Независимо от късния час около него кръжаха сенки. Жак, доволен от видяното, даде знак на подчинените си да продължат. Всеки един от тях трябваше да се заеме с един сал. Жак щеше да охранява тила им.

Тримата бавно се придвижиха напред. Саловете бяха привързани към брега и водата под тях бе дълбока малко повече от метър. Тук трябваше да бъдат по-внимателни.

Групата предпазливо се приближи до саловете. Жак наблюдаваше пространството както над повърхността, така и под нея. Хората му заеха позиции в сенките на саловете. Той огледа още веднъж гората. Предполагаше, че в мрака се крият часовои. Изчака пет минути и даде знак на хората си да действат.

Скрили се под саловете, двамата измъкнаха малки пластмасови бутилки с керосин, с който напръскаха долната част на бамбуковите им дъна. След като горивото свърши, двамата мъже сигнализираха на Жак с повдигнати палци.

Той не бе престанал да наблюдава гората. Нямаше признаци, че някой ги е забелязал. Изчака да измине още минута и даде на хората си заключителния сигнал — прокара длан по гърлото си.

Двамата подадоха по една ръка над водата и запалиха бутанови запалки. Доближиха малките пламъчета до прасмукания с керосин бамбук. Двата сала веднага избухнаха в пламъци.