Джеймс Ролинс - Амазония

Щяха да ги използват и като укритие, и като укрепление при необходимост.

Натан забеляза, че Карера държеше в ръце странно оръжие с цев, наподобяваща лопата. Или по-скоро накрайник на прахосмукачка, прикрепен към приклад. Тя го бе насочила Към тъмната джунгла.

— Това пък какво е? — попита я той.

— В блатото изгубихме много карабини М-16 — отвърна тя, без да откъсва поглед от гората. — Това е прототип на оръжие за водене на бойни действия в джунглата марка „Бейли“. Да го демонстрирам ли? — обърна се към прекия си командир.

Сержант Костос, успял да запази карабината си М-16, изсумтя утвърдително.

— Учебна стрелба! — провикна се, за да предупреди останалите.

Карера повдигна оръжието и потърси мишена. Червената точица на лазерния лъч се спря върху ствола на дръвче на двайсетина метра от тях.

— Осветете това място с фенерчетата си! Натан се подчини. Другите също го последваха. Карера се прицели и натисна спусъка. Не се чу изстрел, само леко свистене. Натан усети прелитането на нещо сребристо и тих звук. Дръвчето падна. Стволът му бе прерязан сякаш с бръснач. Зад него имаше голямо памуково дърво, в чийто ствол се бе забило нещо сребристо. Карера посочи мишената.

— Това са десетсантиметрови режещи дискове, подобни на използваните в японските бойни изкуства. Съвършено средство за боеве в джунглата. Настроиш ли го на автоматична стрелба, може да окоси цялата растителност около теб.

— И не само растителността — добави Костос, като даде знак с ръка на групата да продължи.

Натан погледна оръжието с уважение.

Групата, водена от ефрейтор Варчак и капитан Уоксмън, продължи да напредва в обраслото с гъста растителност дефиле. Движеха се успоредно на потока, който течеше в средата му, но се държаха на безопасно разстояние от него. За всеки случай. След половин час Варчак направи завой в южна посока, към хълмовете с червени скатове.

Не личеше някой да ги преследва, но Натан напрегна слуха и зрението си до максимум. Най-после гората започна да се разрежда и всички видяха звездите и яркото сияние на луната. Пред тях се появи стръмен скален скат с червеникав цвят. В подножието му бяха нападали камъни.

Нагоре скатът бе изпъстрен с отворите на множество пещери и пукнатини.

— Спрете — нареди капитан Уоксмън и им даде знак да не излизат от гъстите храсталаци в подножието на хълма. После нареди на Варчак да продължи напред.

Ефрейторът запали фенерчето си, сложи си очила за нощно виждане и почти мигновено изчезна в мрака с оръжие в ръка.

Натан приклекна. Зад гърба му двамата рейнджъри защищаваха тила им. Натан държеше пушката си в позиция за стрелба. Повечето от спътниците му също бяха въоръжени. Олин, Дзейн, Франк, дори и Кели имаха пистолети. Мани държеше пистолета си „Берета“ в едната ръка, а другата бе положил върху дръжката на камшика си. Тортор притежаваше собствени оръжия — зъби и нокти. Единствено професор Коуве и Ана Фонг не бяха въоръжени.

Професорът се доближи до Натан.

— Тази работа никак не ми харесва — започна той.

— Пещерите ли имаш предвид?

— Не, обстановката.

— Какво искаш да кажеш?

Коуве отмести поглед към тресавището под тях. Там все още се виждаше огънят от двата горящи сала.

— Тези пламъци миришеха на керосин.

— Сигурен ли си? Може да е било копалово масло. То мирише като керосин, а тук го има колкото искаш.

— Не знам. Огънят, който привлече скакалците, бе оформен като символа на бан-али. Последният пожар бе мърлява работа.

— Ние обаче бяхме поставили часовои. Индианците са се видели принудени да бързат. Нямало е как да действат иначе.

Коуве погледна Натан в очите.

— Това не са индианци.

— Кой е бил в такъв случай според теб?

— Този, който ни следи от самото начало — отговори Коуве и се приведе към него. — Тези, които запалиха огъня, дето привлече скакалците, се промъкнаха до лагера ни посред бял Ден. Не оставиха и следа от преминаването си. Не видях никъде дори настъпена клечка. Били са страхотно сръчни. Съмнявам се дали на самия мен подобно нещо щеше да ми бъде по силите.

Натан започна да разбира това, което Коуве искаше да му сподели.

— Искаш да кажеш, че тези, които вървят по петите ни са мърляви, така ли?

— Да. Това си личи по саловете — отвърна професорът и кимна към тресавището.

Натан си спомни за странния проблясък на върха на едно дърво, който бе видял през вчерашния следобед.

— Какво мислиш?

— Тук ще трябва да водим битки на повече от един фронт — процеди през зъби Коуве. — Каквото и да има пред нас, било то средство за възстановяване на крайници, или лекарство срещу епидемията, ще струва милиарди. Мнозина биха дали мило и драго, за да получат достъп до знанията, скрити тук.