Джеймс Ролинс - Амазония

Франк се обърна към всички.

— Дори и да не възстановим връзката, останах с впечатлението, че насам е тръгнал бразилски хеликоптер. Или че ще тръгне утре сутрин.

— Боже мой! — възкликна Олин, като погледна застиналия екран.

Всички погледи се обърнаха към руския свързочник. Той посочи с пръст няколко цифри в горния десен ъгъл на монитора.

— Това е сигналът на нашата Джи Пи Ес…

— Какво има? — попита Уоксмън. Олин го погледна.

— Подадена е погрешна информация. Вирусът, повредил системата за спътникова връзка, е поразил и сигнала на нашата Джи Пи Ес — констатира Олин и отново погледна екрана. — Уведомил ги е, че сме петдесет километра по на юг от мястото, където в действителност се намираме.

Кели почувства как пребледнява.

— Та те така дори няма да знаят къде се намираме!

— Ще трябва да задействам това устройство — каза Олин. — Най-малкото, за да съобщя действителното ни местонахождение — добави. Зае се отново с презареждането.

През следващия половин час Олин проверяваше оборудването, като ругаеше и псуваше яростно на английски и руски. Всички останали също откриха начини да си запълват времето. Никой не легна да си почива. Кели помогна на Ана да сготви последния ориз, който им бе останал. От време на време поглеждаха към Олин и се молеха да успее.

Въпреки неговите усилия и техните молитви нищо не се получи.

След известно време Франк отиде до Олин и сложи ръка на рамото му. Повдигна и другата си ръка и му показа ръчния си часовник.

— Вече е късно. Комуникационните спътници отдавна са извън обсега ни.

Олин въздъхна тежко. Имаше вида на човек, претърпял поражение.

— Ще направим нов опит утре сутрин — каза Франк с малко пресилена бодрост в гласа. — Ти по-добре сега си почини, за да може утре да работиш на свежа глава.

Натан, Коуве и Мани се завърнаха от риболовна експедиция до брега на блатото. Богатият им улов, нанизан на връв, бе оставен до огъня.

— Аз ще я почистя — каза Коуве и седна на земята.

— Не възразявам — въздъхна Мани.

Натан избърса ръцете си и погледна към Олин и компютъра му.

— Сетих се за нещо, докато ловяхме риба. Ти спомена нещо за някакъв файл.

— За какво говориш? — попита уморено Олин.

— По време на сеанса ти спомена, че влиза някакъв файл. Олин присви вежди, но след миг лицето му се проясни.

— А, да. Ето го. Файл с данни.

Кели и Франк веднага отидоха при него. Кели се сети, че непосредствено преди връзката да се наруши, майка й спомена, че изпраща някакви данни.

Олин отвори файла.

Кели се приведе към монитора. Върху него се появи триизмерно изображение на молекула, придружено от няколко страници текст. Започна да го чете с любопитство.

— Това го е свършила майка ми — промърмори. Изпита облекчение, че има възможност да запълни мислите си с нещо друго освен със собствените си тревоги. Текстът обаче също я смути.

— Какво пише? — попита Натан.

— Нещо, което може би ще ни помогне да разберем кой е причинителят на болестта — отвърна Кели.

— Пише за приони — отговори Мани.

— За какво?

Мани набързо обясни смисъла на понятието на Натан. Кели продължи да чете задълбочено информацията.

— Интересно — заинтригува се тя.

— Кое е интересно? — попита Мани.

— Тук пише, че този прион може би причинява генетични увреждания — отвърна Кели и продължи да чете.

Мани надникна през рамото й и подсвирна от удивление.

— Какво има? — попита Натан. Кели му отговори с възбуден глас:

— Вероятно точно тук се крие отговорът! Това е статия на учени от чикагския университет, поместена в септемврийския брой на списание „Нейчър“ от 2000 година. Хипотезата им е, че прионите може би крият разковничето на генетичните мутации. Че може би играят някаква роля в самата еволюция.

— Тъй ли? По какъв начин?

— Една от най-големите загадки на еволюцията е как уменията, необходими за оцеляване, изискващи множество генетични промени, са успели да се осъществят така спонтанно. Такива промени се наричат „макроеволюция“. Примери за тях са адаптацията на някои водорасли към токсична среда и бързото развитие на съпротивителни сили към антибиотиците у някои бактерии. Досега така и не стана ясно по какъв начин се постига такова множество от едновременни мутации. Тази статия обаче предлага възможен отговор — благодарение на прионите. Опитите в чикагския университет показват, че прионите могат да задействат цялостни промени в генетичния код, като предизвикват едновременни масирани мутации. Един вид дават началото на еволюционен скок. На какво ви навежда тази мисъл? На Кели и се стори, че Мани разбра мисълта и.