Джеймс Ролинс - Амазония

— Благодаря ви за отзивчивостта, доктор О’Брайън. Той я покани в кабинета си.

Лорийн дотогава никога не бе влизала там и бе изненадана от това, че компютърното оборудване заемаше цяла стена. Иначе обстановката бе по-скоро спартанска: претрупано бюро, претрупана библиотека и няколко стола. Единствената лична вещ бе знаме на отбора „Станфорд Кардиналс“, окачено на едната стена. Дорийн отмести веднага поглед към компютрите. Върху мониторите бяха изобразени графики и цифри.

— Кое е толкова неотложно, Ханк? — попита го.

— Искам да видите нещо — отвърна той и й даде знак да се доближи до компютрите. Лицето му бе мрачно.

Тя кимна и седна пред един от мониторите.

— Спомняте ли си, че се съмнявах дали увеличеният брой базофили не е присъщ на началото на болестния процес? Дали тази констатация няма да ни помогне да откриваме по-рано заболяванията?

Тя кимна утвърдително, обаче междувременно бе започнала да се съмнява в правилността на неговото предположение. Джеси в началото бе имала много базофили, но после започна бързо да се възстановява. Лекарите дори допускаха възможността да я изпишат от болницата още утре. Увеличеният брой базофили може би нямаше нищо общо с тази болест.

Тъкмо понечи да каже това, когато доктор Алвизио започна бързо да пише нещо на клавиатурата.

— През последните двайсет и четири часа събрах данни от цялата страна. Интересувах се специално от деца и стари хора с увеличен брой на базофилите. Исках да изработя модел на заболяването по този критерий.

Върху монитора се появи карта на територията на САЩ, маркирана в жълт цвят. Границите между отделните щати бяха отбелязани с черни линии. Цялата карта бе изпълнена с малки червени точици. Повечето бяха струпани във Флорида и останалите южни щати.

— Това са старите данни. Всяка червена точица маркира документирани случаи на заболяването.

Дорийн сложи очилата си и доближи лице до екрана.

— После обаче използвах като маркер случаите, в които е констатирано рязко увеличение на броя на базофилите. Така получаваме по-вярна картина за разпространението на болестта в САЩ — каза епидемиологът и натисна клавиш. Картата направо почервеня. Флорида, Джорджия и Алабама се превърнаха в червени петна. Други щати, където преди нямаше нищо, се изпълниха с червени точици.

— Както можете да видите, броят на случаите расте лавинообразно. Много от пациентите не са поставени под карантина, — тъй като при тях не са регистрирани трите общоприети симптома на болестта. По този начин застрашават околните.

Независимо от съмненията си Дорийн усети как нещо в стомаха й се стегна. Дори и доктор Алвизио да грешеше за базофилите, бе постъпил правилно. Ранното установяване на болестта бе от ключово значение. Бе редно всички деца или възрастни с висока температура да бъдат поставени веднага под карантина, дори и да не живееха в горещи райони като Флорида и Джорджия.

— Разбирам идеята ви — каза Дорийн. — Би трябвало да вземем мерки да се въведе карантина в цялата страна.

Ханк кимна утвърдително.

— Това не е всичко обаче. — Той се обърна отново към компютъра. — На основата на тези нови данни за базофилите направих екстраполация. Ето как ще изглежда картината след две седмици — добави и натисна клавиша ENTER.

Цялата южна половина от страната почервеня. Дорийн бе шокирана.

— А ето как ще изглежда след месец. — Ханк повторно натисна клавиша.

Червеният цвят покри почти цялата площ на всичките четирийсет и осем щата.

— Трябва да направим нещо — каза Ханк. — Всеки ден е от критично значение.

Дорийн не можеше да откъсне поглед от почервенелия екран. Устните и пресъхнаха, а очите и се разшириха. Успокояваше я единствено мисълта, че моделът на доктор Алвизио вероятно бе прекалено песимистичен. Все още не и се вярваше, че рязко нарасналият брой на базофилите може да е ранен показател за наличието на заболяването. При все това предупреждението, заложено в модела, бе важно. Всеки ден бе наистина от критично значение.

Пейджърът на кръста й завибрира и й напомни, че войната срещу тази болест трябва да се води с всички възможни средства. Бе Маршал. Бе добавил към номера си числото 911 — Значи ставаше дума за нещо спешно.

— Мога ли да използвам телефона ви?

— Разбира се.

Тя отиде до бюрото му. Докторът се върна при компютрите и моделите. Набра номера на мъжа си. Той вдигна слушалката почти мигновено.

— Лорийн…

— Какво има, Маршал?