Джеймс Ролинс - Амазония

След това се хвана за друг клон и се изправи. Хвана бомбата с окървавената си ръка и провери дали няма опасност да се изплъзне от пръстите му. Протегна ръка над водата, като държеше бомбата. По повърхността на оръжието започна да се стича кръв, която закапа във водата на едри капки. Те започнаха да образуват кръгчета върху повърхността. Продължи да стиска здраво бомбата, положил пръст върху копчето.

— Хайде, идвай, дявол да те вземе!

Някога в Австралия бе посетил един национален парк и бе видял как дресиран десетметров крокодил, живеещ в солена вода, скачаше във въздуха, опитвайки се да глътне току-що обезглавена кокошка, закачена на висок прът.

Планът на Натан не се различаваше от това, което бе видял. Само дето този път той щеше да играе ролята на кокошката.

Леко разтърси ръка, за да паднат повече капки.

— Къде си, по дяволите? — просъска. Ръката му бе започнала да изтръпва.

Видя как върху повърхността на водата започна да се образува малко петно от собствената му кръв. Кайманите можеха да усетят кръвта във водна среда на разстояние от километри.

— Хайде, идвай!

Присви очи и си позволи да отмести поглед към другите, които все още плаваха сред остатъците от сала. На другите два сала не знаеха къде точно се намира животното, така че не се осмеляваха да предприемат спасителна акция.

Натан леко се разсея и насмалко не пропусна да забележа голямата сянка, промъкваща се към плитчината.

— Натан! — извика Кели.

Той го видя.

Кайманът изскочи от водата и се устреми към него с широко разтворени челюсти. Издаде застрашителен рев.

Натан натисна копчето и след това пусна окървавената бомба в широко разтворената уста. Едва тогава си даде сметка, че не бе имал истинска представа за размерите, които може да достигне един блатен крокодил.

Приклекна върху клона и после отскочи направо нагоре, изтласкан както от мускулите на краката си, така и от клона. Като премина през листата, успя да се залови за друг, по-висок клон. Присви крака тъкмо в момента, когато челюстите на чудовището щракнаха непосредствено под бедрата му. Усети горещия му дъх на гърба си. То не успя да залови плячката си и се пльосна във водата. Пръските достигнаха височината на скока му.

Натан погледна надолу и видя клона, на който допреди малко бе стъпил. Нямаше го. От него бе останало само чуканче. Бе срязан като с бръснач от могъщите челюсти. Ако бе останал върху него…

Видя как кайманът отново преминава от плитчината към по-дълбоките води. Чудовището остана на повърхността и той успя да прецени дължината му. Ве дълго не по-малко от четирийсет метра.

Като продължаваше да виси от клона, Натан забеляза как то извърна поглед към него. Този поглед издаваше безсилие. После бавно заплава към спътниците му. Очевидно бе решило да не се занимава с него, преди да види сметката на по-лесната плячка.

Натан видя как кайманът внезапно потрепери, преди да успее да направи завой. Съобрази, че бе забравил да брои секундите.

Коремът му се разду като балон. То отвори уста, за да изреве, но оттам излязоха само пламъци. Бе се превърнал в истински огнедишащ дракон. Извърна се на хълбок и потъна в мрачните води. След това се чу гръм и над повърхността се издигна стълб от вода, пламъци и парчета кайман.

Натан продължи да се държи на клона с ръце и крака. Някъде долу, скрита между корените, Кели изпищя.

Експлозията не бе продължителна. В езерото заваляха съвсем безобидни парченца горящо месо. Бронираното туловище на великана бе успяло да поеме силата на взривната вълна.

Всички нададоха победен вик.

Натан бързо се спусна по дървото и отиде при Кели.

— Добре ли си? — попита я разтревожен.

Тя кимна утвърдително и му посочи кървяща рана на главата си.

— Главата малко ме наболява, но ще ми мине. — После се изкашля. — Навярно съм глътнала не по-малко от пет литра блатна вода.

Като я придържаше, двамата отидоха до брега. Докато салът на Костос започна да прибира плувците и раниците, салът на Натан, управляван от приятелите му и от редник Карера, се доближи до острова, за да им спести плуването.

Карера помогна на Кели да се качи на борда. Мани улови Натан за китката и го издърпа върху бамбуковата повърхност.

— Доста си съобразителен, докторе — каза ухилено.

— Нуждата учи човека на какво ли не — отвърна Натан с уморена усмивка. — Много ми се иска обаче най-после да се озовем на сушата.

— Дали тук има още каймани? — попита Кели, докато групата се придвижваше към другия сал.