Джеймс Ролинс - Амазония

Франк погледна в същата посока. Макар и без бинокъл, видя, че Натан е прав. Димният стълб се бе извил към тях.

— Това е нелепо. Вятърът вее от обратната посока.

— Знам. Това не е дим. Това е нещо, което лети насам.

— Най-добре ще е да предупредя капитана.

Не след дълго всички наблюдаваха небето с бинокли. Тъмната лента се бе превърнала в гъст черен облак, насочил се право към тях.

— Какво е това? Птици? Прилепи? — попита Окамото.

— Не ми се вярва — отговори Натан. Летящата към тях тъмнина наподобяваше облак, чиито краища се променяха.

— Какво, по дяволите, е това нещо? — промърмори някой. След броени секунди тъмният облак се оказа ниско над главите им, непосредствено над короните на дърветата, и закри остатъците от слънчева светлина. Цялото пространство около тях се изпълни със силно жужене. След многото дни, прекарани в джунглата, то не бе съвсем непознат звук за тях. В този случай обаче звукът бе сякаш преминал през усилвател. Франк усети как косъмчетата по тялото му започнаха да вибрират.

— Скакалци. Милиони скакалци — разпозна ги Натан. Най-долната част на облака премина през короните на дърветата. Всички приклекнаха, но скакалците не им обърнаха внимание и продължиха на изток.

— Какво правят? Мигрират ли, или що? — попита Франк, като отмести бинокъла от лицето си.

— Не — поклати глава Натан. — Не мога да си обясня поведението им.

— Важното е, че вече отминаха — каза капитан Уоксмън, готов да забрави впечатляващото зрелище.

Натан кимна в знак на съгласие, но продължи да гледа с присвити очи в източна посока.

— Вярно е, но накъде са тръгнали?

Франк и Натан се спогледаха. На изток имаше нещо. На изток се намираше втората половина от тяхната група. Франк преглътна. Кели…

19:28 ч.

Тъкмо бе започнало да се здрачава, когато Кели чу странен шум. Нещо като свистене или бръмчене. Отиде до бразилския орех, присви очи и се опита да определи източника на шума.

— И ти ли го чу? — попита я Коуве, намиращ се от другата страна на дървото.

В близост до тях бяха застанали двамата рейнджъри и държаха оръжията си в готовност за стрелба. В огъня бяха нахвърляни много сухи клони и бамбук. Близо до пламъците бе струпана огромна купчина от дърва за горене. След като стана ясно, че наблизо може да се крие заплаха, всички искаха колкото се може повече светлина. Дървата за горене щяха да стигнат за поддържането на огъня през цялата нощ.

— Този звук става все по-силен — промърмори Кели. — Какво ли го предизвиква?

— Не знам — недоумяваше и Коуве.

Междувременно и останалите членове на групата чуха звука. Бе станал остър, почти режещ. Всички впериха поглед в небето.

— Погледнете! — извика Кели и посочи към розовото сияние на запад.

На фона на залязващото слънце към небесата се издигаше тъмна сянка. Черен облак, който се разширяваше и се носеше към тях.

— Скакалци — определи Коуве с известно учудване. — Понякога се събират на рояци през любовния период. Той обаче е по друго време на годината. А и не съм виждал чак толкова голям рояк.

— Опасни ли са? — попита Йоргенсен, застанал на няколко крачки от него.

— Не. От тях патят само градините и фермите в джунглата. Ако роякът е достатъчно голям, може да изяде за броени минути всичките им плодове и зеленчуци.

— А за хората опасни ли са? — попита Ричърд Дзейн.

— Не особено. Те са растителноядни, но ако се уплашат, могат да те ухапят — каза Коуве. — Болката е съвсем слаба. И все пак…

— Какво? — попита Кели.

— Не ми харесва съвпадението. Появяват се точно след като видяхме знака на бан-али.

— Не вярвам да има някаква връзка между тези неща — каза Ана.

До тях се доближиха Мани и Тортор. Котаракът бе в игриво настроение и обикаляше около господаря си.

— Професоре, не допускате ли, че и тези скакалци може да са нещо като пираните? Някаква нова и непозната заплаха от джунглата?

Коуве погледна биолога.

— Как да ти кажа… В селото първо се появил знакът върху жилището, а после се появили и пираните. Тук също се появи първо знакът, а сега този странен рояк — размишляваше Коуве и тръгна към раницата си. — Не трябва да изключваме тази възможност.

Кели реши, че професорът е прав.

— Какво да правим? — попита Йоргенсен. До него бе застанала редник Карера. Авангардът на рояка изчезна над главите им и се сля с нощния мрак.

— Преди всичко трябва да се укрием — посъветва Коуве и погледна нагоре. — Съвсем близо са до нас. Всички да се настанят в люлките си! Затворете плътно мрежите против комари и не се допирайте до тях.