Джеймс Ролинс - Амазония

— Трябва да се върнем в лагера.

Мани кимна в знак на съгласие. Двамата се завърнаха при големия бразилски орех. Йоргенсен уведоми останалите за откритието им.

— Ще трябва да предупредя по радиото и базовия лагер, редно е да знаят какво сме открили.

Отиде до радиостанцията и вдигна слушалката. След броени секунди изруга и я върна на мястото й.

— Какво има? — запита Мани.

— Закъсняхме с пет минути за спътниковия сеанс.

— Това какво означава? — попита Ана.

Йоргенсен махна с ръка, първо, по посока на радиостанцията, после, по посока към небето.

— Означава, че военните спътникови ретранслатори са извън обсега ни.

— Докога?

— До четири сутринта.

— А не можем ли да се свържем с другия екип? — попита Мани. — С помощта на личните ви радиостанции?

— Вече се опитах, но нищо не се получи. Обхватът им е десет километра. Екипът на капитан Уоксмън е извън обсега ни.

— Какво излиза, че сме изолирани ли? — попита Ана.

— Само до сутринта — отвърна Йоргенсен.

— Какво ще правим? — нервничеше Дзейн, втренчил поглед в гората. — Не можем да висим тук още два дни и да чакаме шибания хеликоптер.

— Съгласен съм с него. — Коуве се намръщи. — Индианците от селото открили същия знак върху жилището си именно през нощта, когато са били нападнати от жабообразните пирани.

— Какво намеквате? — попита го редник Карера.

— Все още не знам какво да кажа. — Професорът погледна нагоре. Гората още миришеше на пушека. — Едно обаче е ясно: вече сме белязани.

17:33 ч.

Франк никога не се бе радвал толкова на залеза. Значи не след дълго щяха да спрат. След продължителния поход и многото часове безсъние го боляха всички мускули. Продължи да поддържа темпото на рейнджъра, който вървеше пред него. Натан го следваше.

— Внимавай! — разнесе се глас пред тях. Останалите ускориха ход. След малко Франк видя какво бе предизвикало това предупреждение. На около четиристотин метра пред тях в джунглата се разкри езеро. На светлината на залязващото слънце повърхността му изглеждаше сребърна. Езерото препречваше пътя им, тъй като се простираше на километри наляво и надясно.

— Това е игапо — каза Натан. — Горско тресавище.

— На картата ми не е отбелязано — констатира Уоксмън.

— В басейна на Амазонка е пълно с такива тресавища — обясни Натан. — Появяват се и изчезват в зависимост от сезона. Сега обаче сме все още в края на сухия сезон. Значи отдавна е тук. Вижте как там джунглата се разрежда. Очевидно това тресавище съществува от години.

Франк забеляза, че гъстата джунгла наистина свършваше тук. Нататък се виждаха само отделни големи дървета, стърчащи от водата, както и хиляди островчета и хълмчета. Над самото тресавище се простираше синьо небе. След дългото пребиваване в зеленикавия полумрак светлината им се стори много ярка.

Групата започна внимателно да се спуска по дългия полегат скат, водещ към тресавището. Въздухът около тях сякаш стана по-плътен. Наоколо им се появиха пищни орхидеи и бодливи бромелиади. Жабите пееха хорово, а многото птици сякаш се опитваха да ги заглушат с песните си. Дългокраки чапли и сиви рибари газеха с дългите си крака из тресавището и ловяха риба. Ято патици бързо излетя, подплашено от хората.

Когато стигнаха на петнайсетина метра от водата, капитан Уоксмън им каза да спрат.

— Ще огледаме брега, за да видим дали не е оставил някакъв белег, но преди това трябва да се уверим, че водата е безопасна. Не искам повече изненади.

Натан направи крачка напред.

— Не би трябвало да има проблеми с водата. Според Мани тези хищници са били пирани само в известен смисъл. Тези риби не обичат застояла вода като тази. Предпочитат бурните потоци.

— Сигурно е така — отвърна Уоксмън. — Доколкото си спомням обаче, пираните уж нямаха и навика да преследват плячката си по суша.

Франк забеляза, че Натан леко поруменя от тези думи.

Уоксмън нареди на ефрейтор Ямир да се доближи до тресавището.

— Провери дали там има нещо.

Пакистанецът повдигна карабината си М-16 и изстреля граната от прикрепения към нея гранатомет. Тя падна в близката плитчина. Взривът предизвика малък гейзер и уплаши птиците и маймуните. После върху гората заваляха вода и парчета от водни лилии.

Изчакаха да минат още десетина минути, но нямаше никаква реакция. От водата не се появиха никакви хищници.

Уоксмън каза на хората си да започнат да търсят следи от послания по кората на дърветата.

— Внимавайте обаче! Стойте далеч от водата и си отваряйте очите на четири!