Джеймс Ролинс - Амазония

— Джеси ще оздравее — каза и тихо.

Кели го погледна и известно време не каза нищо. После произнесе с тих и измъчен глас:

— Заразила се е.

— Само си внушаваш. Няма никакви доказателства…

— Разбрах го по погледа на майка си. Тя не може да ме излъже. Знае, че Джеси е станала жертва на болестта, и се опитва да скрие това от мен.

Натан не знаеше как да реагира. Присегна през мрежата и сложи ръка на рамото й. Опита се да я успокои:

— Ако си права, да знаеш, че ще намеря лекарство за тази болест. Обещавам ти го — каза и простодушно и искрено.

Тя му отвърна с уморена усмивка. Устните й се раздвижиха, но не произнесоха никакви думи. Въпреки това Натан разбра какво иска да му каже. Благодаря ти. По бузата и потече сълза, тя закри лицето си с ръце и се извърна.

Натан реши да я остави насаме с тревогата й. Видя, че Франк и Уоксмън обсъждаха нещо, застанали над една карта, и тръгна към тях. Погледна още веднъж към Кели и повтори тихо обещанието си. Ще намеря лекарство.

Капитан Уоксмън прекара пръст през топографската карта.

— Оттук в западна посока релефът се издига в посока към границата с Перу. Това е цяла плетеница от хълмове и долини, истински лабиринт. Там човек много лесно може да се изгуби.

— Ще трябва да търсим внимателно следите на Кларк — изрази загриженост Франк и забеляза присъствието на Натан. — Приготви се — подкани го той. — След малко тръгваме. Трябва да се възползваме от дневната светлина.

— Достатъчни са ми пет минути, за да се подготвя.

— В такъв случай да вървим.

През следващия половин час екипът стягаше багажа си за път. Решиха да оставят спътниковото радиооборудване на рейнджърите, охраняващи хората, подлежащи на евакуация, за да могат да установят връзка с бразилската армия. Те щяха да използват за връзка спътниковото оборудване на ЦРУ.

Натан преметна пушката си през рамо и намести раницата си. Замисълът бе да се върви бързо, почти без почивки, до залез слънце.

Уоксмън даде знак с ръка и групата, водена от ефрейтор Варчак, тръгна към гората.

Натан се огледа. Вече се бе сбогувал с приятелите си Коуве и Мани. При тях останаха двама рейнджъри, ефрейтор Йоргенсен и редник Карера. Тя махна с пушката си на Натан. Той отвърна на жеста й.

Уоксмън първоначално смяташе да остави ефрейтор Грейвс в групата за евакуация. Той обаче възрази:

— Господин капитан, тази мисия засега ни струва живота на брат ми и на други мои другари. С ваше позволение, бих предпочел да не се оттеглям от нея. Заради паметта на брат ли… и на другите ми братя.

Уоксмън се съгласи с него.

Без да кажат и думичка, останалите продължиха пътя си. Слънцето най-после проби облаците и пространството под влажните корони на дърветата се превърна в парна баня. Само след няколко минути лицата на всички се покриха с пот.

Натан вървеше до Франк О’Брайън. През няколко крачки Франк сваляше бейзболната си шапка и изтриваше потта от веждите си. Натан се опита да се опази от влагата, като превърза носна кърпа около челото си, за да не му се стича пот в очите. Не можа обаче да се опази от черните мухи и от другите насекоми, привлечени от солената му пот и от миризмата му.

Независимо от горещината, влагата и постоянното бръмчене в ушите, напредваха бързо. След два часа Натан реши, че са изминали повече от десет километра. Варчак все още продължаваше да намира отпечатъци от стъпки в почвата, докато се движеха на запад. Стъпките бяха едва различими, изпълнени с вода от вчерашния дъжд.

Пред него вървеше ефрейтор Окамото, който продължаваше да си подсвирва. Натан въздъхна. Малко ли им бяха другите неприятности, че трябваше да търпят и това.

Докато напредваха, Натан не преставаше да наблюдава околността. Търсеше с поглед змии, огнени лиани, мравешки дървета, всичко, което можеше да ги забави. Проявяваха особено голямо внимание при пресичането на ручеите, но никъде не откриха следи от жабообразните пирани. По едно време Натан забеляза трипръст ленивец, провиснал на клон високо над главите им. Ленивецът не им обърна внимание. Все пак Натан не престана да го наблюдава, докато преминаваха под него. Ленивците изглеждаха бавни и дружелюбни животни, но когато някой ги нападнеше, не се колебаеха да го изкормят с ноктите си, остри като ками. Едрото животно обаче просто продължи да се държи за дървото.

След като се извърна, Натан долови с крайчеца на окото си кратък проблясък от върха на дърво, разположено на по малко от километър зад тях. Спря се, за да го разгледа.