Джеймс Ролинс - Амазония

— Много странни взаимоотношения.

— Така е. Но това общуване е полезно за двата вида: и за дървото, и за насекомите. Всъщност те не могат да съществуват един без друг.

Кели погледна още веднъж ливадата и се изуми от местните форми на живот. Преди няколко дни Натан й бе показал орхидея, чието цвете наподобяваше половите органи на определен вид оса. Така тя примамва насекомите, за да я опрашат, бе и обяснил тогава Натан. Други растения пък привличаха насекомите със сладки нектари. При това подобни взаимоотношения съществуваха не само между растенията и насекомите. Оказа се, че плодовете на някои дървета трябваше задължително да преминат през храносмилателната система на някои птици или животни, за да могат семената им да покълнат. Странни форми на живот, при които всяко живо същество зависеше от съседите си.

Натан коленичи до сержанта, чието тяло вече бе изоставено от мравките.

— Колко пъти съм те предупреждавал да внимаваш върху какво се облягаш?

— Не ги видях — отвърна Костос с болка и обида в гласа. — Пък и трябваше да пусна една вода.

Кели видя, че ципът на панталоните на Костос бе разкопчан.

— И точно върху мравешко дърво ли реши да се облекчиш? — продължи Натан.

— Мравките са много чувствителни към химичните маркери — започна да обяснява Коуве, докато се ровеше из раницата си. — По всяка вероятност са възприели урината му като нападение върху цялата колония.

Кели извади от аптечката ампула антихистамин, а Коуве измъкна от раницата си няколко листа и започна да ги разтрива с длани. Кели разпозна листата и уханието им.

— Това да не би да е ку-ру-не? — попита. Индианецът й се усмихна:

— Позна. — Бе същото растение, с което преди време Коуве разтри пръстите й, след като бе докоснала огнената лиана. Растението бе силно обезболяващо средство.

Двамата доктори се заеха с пациента. Кели му инжектира комбинация от антихистамин и стероидно противовъзпалително средство. Коуве започна да разтрива ръката му със сок от ку-ру-не и да му обяснява как трябва да го прави сам.

От изражението на лицето на сержанта се разбра, че веднага се почувства по-добре. Въздъхна и пое листата.

— Благодаря. Сам ще се оправя — каза той смутено. Ефрейтор Варчак му помогна да се изправи.

— По-добре ще е да се махнем оттук — предложи Натан. — Не бива да лагеруваме в близост до мравешко дърво. Храната ни би могла да привлече разузнавачите на мравките.

— Приемам — съгласи се Уоксмън. — И без това загубихме доста време тук. — После отмести поглед към куцащия сержант. В очите му нямаше съчувствие.

През следващия половин час групата продължи да се движи из зелената джунгла под крясъците на маймуни капуцини и вълнести маймуни. Мани им показа малък мравояд пигмей, покачил се на един клон. Рунтавото животинче, застинало от страх, изглеждаше препарирано. Една зелена горска змия с флуоресциращо зелени люспи, висяща от палма, също им се стори изкуствена.

Най-после се чу вик. Бе ефрейтор Варчак.

— Открих нещо!

Кели се помоли на Бог да не е открил ново мравешко дърво.

— Струва ми се, че това е следа от Кларк!

Групата се устреми към него. На малък хълм откриха голям бразилски орех. Под огромната му корона бе пълно с изпопадали орехи и листа. На ствола му бе закачено малко парче плат.

Ефрейтор Варчак даде знак на хората да не се доближават повече.

— Открих следи от ботуши. Внимавайте да не стъпите върху тях.

— Следи от ботуши ли? — попита тихо Кели, докато войникът внимателно заобиколи дървото.

— Виждам още следи!

Капитан Уоксмън и Франк отидоха при него.

— Ако не се лъжа, Джерълд Кларк излязъл бос от гората — припомни намръщено Кели.

— Така е — потвърди Натан. — Ако си спомняш обаче, шаманът на племето, когото взехме в плен, каза, че индианците му отнели всички вещи. Вероятно са взели и ботушите му.

Кели кимна с разбиране.

— Там друго послание има ли? — попита Ричърд Дзейн.

Всички изчакаха разрешение да навлязат в района. Капитан Уоксмън и Франк се завърнаха при групата, а ефрейтор Варчак остана да разглежда следите.

— Тук ще направим лагер — обяви Уоксмън.

Всички въздъхнаха облекчено и започнаха да се приближават до дървото. Под краката им захрущяха орехи. Кели бе сред първите, които стигнаха при ствола. Още веднъж видяха знаци, дълбоко врязани в кората на дървото.

W

7/5

GC

— Отново инициалите на Кларк — отбеляза Натан. — Този път ще трябва да се върви в западна посока. И следите, открити от Варчак, водят натам. Датата е седми май.