Джеймс Ролинс - Амазония

Болничната стая, където в момента се намираше внучката й, бе затворена система. Бе запечатана и проветрявана така, че в нея не можеха да попаднат никакви външни микроорганизми. Самата Дорийн бе облечена в болнична престилка за еднократно ползване и на лицето й имаше дихателна маска. В началото отказа да ги сложи, за да не уплаши Джеси, но и бе обяснено, че всички болнични служители и посетители трябва да се придържат строго към режима на изолация.

Когато Дорийн влезе в стаята, облечена по този начин, Джеси наистина се уплаши. Бързо се успокои обаче, тъй като през маската видя лицето на баба си, която веднага я заговори. Дорийн остана до леглото й през цялата сутрин. Не се откъсна от Джеси и когато й взеха кръвни проби, и й дадоха лекарства. Детето сега спеше дълбок и здрав сън.

Усети полъх и разбра, че в стаята влиза някой. Обърна се и видя друга маска и познато лице. Остави книгата върху масата и се изправи.

— Маршал.

Съпругът й отиде до нея и я прегърна.

— Прочетох резултатите — каза с тих и треперещ глас. — Разбрах, че температурата е спаднала.

— Да, преди два часа.

— Обадиха ли ти се от лабораторията? — попита Маршал. Дорийн усети страх в гласа му.

— Не… Все още е твърде рано.

Тъй като не бе известен причинителят на болестта, нямате как да се направи бърз тест. Диагнозата се определяше по три клинични признака: язвички в устната кухина, малки кръвотечения под лигавицата и рязко спадане на броя на белите кръвни телца. Всички тези симптоми обаче се проявяваха трийсет и шест часа след началото на високата температура. Щеше да им се наложи да почакат доста време. Освен ако…

Дорийн се опита да смени темата.

— Как преминаха разговорите ти с хората от правителството?

— Изгубих си времето. Ще минат дни, преди да се откажат от политиканстването и се заемат с истински действия. Добрата новина е, че Блейн подкрепи идеята ми да се затвори границата с щата Флорида. Това ме изненада.

— Не би трябвало. Непрекъснато му изпращам всички сведения, които получаваме от Бразилия. Не забравяй, че са доста тревожни.

— Е, сигурно си успяла да го стреснеш. — Маршал й стисна ръката. — Благодаря ти.

Дорийн отвърна с дълга въздишка и отмести поглед към леглото.

— Защо не се опиташ да починеш? — попита Маршал. — Бих могъл да наглеждам Джеси известно време, докато ти подремнеш. Цяла нощ не си мигнала.

— Знам, че няма да мога да заспя. Маршал я прегърна през кръста.

— Тогава поне хапни нещо и изпий малко кафе. След два часа имаме връзка с Кели и Франк.

— Какво ще кажем на Кели?

— Истината. Джеси има висока температура, но нямаме причини да изпадаме в паника. Още не се знае дали става дума за тази болест, или за нещо друго.

Дорийн в отговор кимна. Двамата замълчаха за известно време, след което Маршал нежно я прегърна и я придружи До вратата.

— Хайде, излез.

Дорийн премина през херметизираните врати, излезе в коридора и се отправи към гардероба. Там свали дрехата си и облече работен комбинезон. На излизане спря при дежурната сестра.

— Имали вече някакви резултати от лабораторията? Дребната медицинска сестра от азиатски произход й подаде пластмасова папка.

— Донесоха я преди минута.

Дорийн разтвори папката и бързо прелисти първите страници, докато стигна до резултатите от хематологичния анализ. Повечето данни бяха нормални, както очакваше. Нокътят й се задържа на графата за белите кръвни телца.

БКТ: 6000 — 15000

Показателят бе нисък, твърде нисък. Това бе един от трите симптома на заболяването.

С треперещи ръце прехвърли страниците и стигна до раздела, съдържащ данни за равнищата на различните видове бели кръвни телца. Епидемиологът доктор Алвизио снощи бе споделил с нея извод, който бе направил на основата на анализа на компютърните си модели на заболяването. При общ спад на количеството на белите кръвни телца в началния стадий на болестта имаше увеличение на броя на специфичните бели кръвни телца, известни като базофили. Докторът смяташе, че е още рано за обобщения, но изтъкна, че това явление било забелязано при всички случаи на заболяването. Допускаше, че по този начин можеше да се ускори поставянето на диагнозата.

Дорийн прочете последния ред.

Преброяване на базофилите:

12(Н) 0 — 4

— Боже мой! — простена и ръката й се отпусна. При Джеси базофилите бяха над нормалното равнище. Много над нормалните стойности.

Дорийн затвори очи.

— Добре ли сте, доктор О’Брайън?