Джеймс Ролинс - Амазония

— Все пак първи ще минем ние с Тортор. Пръв предложих това — настоя и без да чака повече, заедно с котката навлязоха в потока. Този му ръкав определено бе по-дълбок. Водата достигна до гърдите му, а Тортор започна да плува.

Малко след това биологът се оказа на другия бряг. Обърна се към останалите:

— Побързайте! Сега е безопасно.

— Тръгвайте! — заповяда Уоксмън.

Цивилните прекосиха потока заедно, като се пребориха с течението.

Франк и Кели преодоляха препятствието, като се държаха за ръце. Междувременно повърхността се оказа покрита от телата на стотици отровни твари. Наложи се да ги заобиколят и да ги отблъснат встрани, като се пазеха от острите зъби, бляскащи в неподвижните им уста. Ужасен, Франк затаи дъх и се помоли на Бога съществата да не излязат от вцепенението си.

Достигнаха другия бряг и доста уплашени, се измъкнаха от водата. Последваха ги рейнджърите в пълно бойно снаряжение, като не обръщаха внимание на хищниците, плаващи около тях. Когато всички хора се измъкнаха на брега, от другата страна на потока се появи първото създание, излязло от джунглата. Последваха го още две. Спряха до самия бряг. Хрилете им потрепваха.

Навярно са усетили опасността, помисли си Франк. Животните обаче нямаха избор. Ако останеха на сушата, щяха да се задушат. Сякаш подчинявайки се на някаква безмълвна заповед, мутиралите пирани навлязоха във водата.

— Отдалечете се от брега! — изкомандва Уоксмън. — Тази вода няма да е вечно опасна за тях!

Групата бързо се насочи към гористите възвишения. Продължиха да осветяват водата и брега. След няколко минути разбраха, че преследването е приключило. Или водата бе все още токсична за животните, или се бяха отказали от преследването.

— Всичко свърши — въздъхна Франк. Кели не каза нищо и се опита да освети отсрещния бряг. После се обърна към брат си:

— Къде е редник Карера? Къде е Натан? Нагоре по реката се чу взрив.

— Имат си неприятности — разтревожи се Кели и погледна брат си в очите.

Натан натисна спусъка и разкъса на парчета още едно от създанията, което бе сглупило да се доближи до тях. Карера бе свалила резервоара със запалителна течност от гърба си и се бе надвесила над него.

— Колко още време ще ти трябва? — попита Натан, като внимаваше да не изтърве нищо от погледа си.

— Почти приключих.

Натан погледна потока. На светлината на ръчното фенерче на Карера видя, че отровата действаше. Надолу повърхността на водата бе изпълнена с тела, които течението отнасяше. Тук то бе бързо и бе отнесло и отровния прах надолу. Мястото не беше безопасно. Трябваше да се спуснат надолу по потока и да потърсят сигурно място за преминаване, където течението е по-бавно и отровата се е задържала. От спасението им обаче ги делеше малък легион от отровни същества, които се бяха окопали в гората и препречваха пътя им.

— Готова съм — каза Карера и се изправи. Повдигна творението си от земята и затвори капака на резервоара, от който висеше фитил. В резервоара бе останала съвсем малко течност. Недостатъчна, за да може да се използва огнехвъргачката, но достатъчно за тяхната цел. Поне той така се надяваше.

— Сигурна ли си, че ще сработи?

— Дано да сработи.

Натан бе очаквал да чуе различен отговор.

— Посочи ми отново целта — помоли тя.

Той се прицели с пушката и й посочи растение със сива кора на около трийсет метра надолу по течението.

— Добре — каза Карера и запали края на фитила с газова запалка. — А сега внимавай.

После замахна рязко и захвърли с все сила резервоара към дървото.

Натан затаи дъх. Резервоарът описа широка дъга и падна точно пред дървото.

— И аз да видя някаква полза от всички тези години спортуване — промърмори Карера под носа си. После се обърна към Натан: — Залегни!

И двамата се притиснаха плътно към покритата с листа земя. Натан залегна, като държеше пушката пред себе си. Едно от създанията отскочи иззад един храст и тупна на няколко сантиметра от носа му. Натан се изтърколи и го удари с все сила с приклада. После се върна обратно и прилегна до рейнджърката.

— Аз пък играех бейзбол в колежа — промърмори.

— Лягай! — извика Карера и притисна с ръка главата му в калта.

Взривът бе оглушителен. Над главите им изсвистяха шрапнели. Натан погледна мястото на взрива. Замисълът на Карера бе успял. Бе превърнала почти празния резервоар в голям „коктейл Молотов“. Джунглата бе озарена от пламъци.

— А защо… — започна Карера и се опита да се изправи на колене.