Джеймс Ролинс - Амазония

— Защо мислиш така? — попита Кели.

Мани се отмести леко встрани и посочи създанието с пръст.

— Натан бе прав. Въпреки че кожата му не е люспеста, като на риба, то притежава дихателните способности на водно животно. Диша с хриле, не с бели дробове. Краката му обаче — обърнете внимание на ципите между пръстите — са определено краката на земноводно. Такива крака притежава Phobobates trivittatus, петнистата жаба, от която се извлича отрова за стрели. Тя е най-едрият и най-отровен представител на жабешкото семейство.

— Искаш да кажеш, че това е някаква мутация на този вид, така ли? — попита Натан.

— В началото си помислих именно това. Създанието много прилича на попова лъжичка, чийто растеж е бил спрян в момента, когато все още е притежавала хриле и са се оформили само задните й крака. След дисекцията обаче се разколебах. Първо, размерите на създанието са ненормални. Този екземпляр тежи почти два килограма. Дори и най-едрите отровни жаби нямат такива чудовищни размери. — Мани насочи вниманието им към очите и зъбите на създанието. — Освен това структурата на черепа му е направо сбъркана. Черепът е приплеснат не хоризонтално, като на жаба, а вертикално, като при рибите. Всъщност черепът, челюстта и зъбите са почти идентични по форма и размери с тези на един банален амазонски речен хищник — Serrasalmus rhombeus. Сиреч с тези на черната пираня.

— Това е невъзможно — възкликна Кели.

— И аз щях да кажа същото, ако това създание не бе пред очите ми — аргументира се Мани. — Откакто се помня, съм изучавал животинските видове на Амазонка и не си спомням да съм видял нещо подобно. Това е истинска химера, притежаваща биологичните черти на риба и жаба.

— Как е възможно това? — попита Натан, без да откъсва поглед от чудовището.

— Не знам. Как обаче е възможно да се регенерира човешки крайник? Появяването на тази химера ме навежда на мисълта, че сме тръгнали по вярна следа. Там има нещо. Нещо, което експедицията на баща ти е открила. Което притежава безспорни мутационни способности.

Натан погледна още веднъж чудовището. Що за твар беше? Раздаде се гласът на редник Карера. Ве застанала на пост на северния скат.

— Отново се размърдаха!

Натан напрегна слуха си. Откъм нейната страна бе започнал да се разнася шум. Сякаш цялата гора се бе раздвижила. Пламъците на огнехвъргачката на Карера разкъсаха мрака. Всички видяха пробляскванията на стотици малки очички както по повърхността на водата, така и по дърветата. Едно от създанията скочи от една палма и се озова в обстрелваната зона. Чу се кратък откос и създанието се превърна в кървава каша.

— Всички назад! — извика Карера. — Тръгнаха!

От дърветата и храсталаците започнаха да скачат към тях множество малки телца, които не обръщаха внимание нито на пламъците, нито на куршумите. Бяха решили да ги надвият със своята численост.

Натан си припомни отново мястото, където бяха избити индианците. Събитията се повтаряше. Прицели се с двуцевката си и застреля едно същество във въздуха тъкмо когато то бе скочило от един клон над главата на Карера. Късчетата от животното нападаха по земята.

Групата се видя принудена да напусне върха на хълма и да се оттегли към южния скат. Нощта бе разкъсана от стрелбата и от пламъците. Светлините на фенерчетата се раздвижиха и сенките започнаха да трептят и да танцуват.

Редник Окамото осветяваше пътя по южния скат с огнени езици.

— Тук местността изглежда чиста — извика.

Натан погледна натам. Видя съвсем ясно другото разклонение на потока, преминаващо покрай южната част на хълма.

— Защо от тази страна няма никакви създания? — запита Ана.

Отговорни и Дзейн, който оглеждаше пространството зад тях с широко разтворени очи.

— По всяка вероятност са се събрали всички на едно място, преди да предприемат този последен щурм.

Натан се вгледа в потока под тях. Водите му бяха тихи, спокойни и безмълвни. Той обаче имаше едно на ум. Спомни си как хищниците подгониха огромната капибара, за да я подмамят да се доближи до водата, където я убиха.

— Това го правят с умисъл — промърмори.

— Какво? — изуми се Кели.

— Искат да се доближим до водата. Глутницата ни тика към потока.

— Според мен Натан е прав — подкрепи го Мани. — Въпреки че могат да се придвижват на къси разстояния по суша, това са предимно водни животни. Искат да докарат плячката си колкото се може по-близо до водата, преди да се нахвърлят върху нея.

Кели се извърна и видя веригата от рейнджъри, които стреляха и бълваха пламъци зад гърба им.