Джеймс Ролинс - Амазония

— Намираме се на остров — произнесе Кели с отпаднал глас.

Натан се озърна и видя, че потокът се разделяше и заобикаляше хълма от двете страни. В другия край на хълма двата потока отново се сливаха. Наистина се намираха на остров, обградени отвсякъде от изпълнени със смърт води. На Натан му прилоша.

— Попаднахме в капан.

02:12 ч.

Западно крило на института „Инстар“

Лангли, щата Вирджиния Дорийн О’Брайън бе седнала над малка маса в общия кабинет, надвесена над чаша кафе. В този късен час се ширеше сама в помещението. Всички останали членове на МЕДЕА, поставени под карантина, в този час или спяха в импровизираните спални, или се намираха в лабораториите.

Дори и Маршал се бе прибрал в тяхната стая заедно с Джеси преди няколко часа. Рано сутринта бе разговарял по телефона с двама началник-отдели и с директора на ЦРУ. Красноречиво бе характеризирал тези си събеседвания като „застраховка, преди лайната да попаднат в политическия вентилатор“. Такъв бе стилът на работа на правителството. Вместо да предприемат агресивна съвместна атака срещу проблема, администраторите все още търсеха виновници сред другите и укритие за себе си. Маршал имаше намерение да изкара всичко наяве. Бе наложително да се приеме план за решителни действия. Засега имаше петнайсет зони, засегнати от епидемията, в които се действаше по петнайсет различни начина. Въобще бе настъпил пълен хаос.

Лорийн въздъхна и погледна купчините документи, разхвърляни върху масата. Екипът й все още не успяваше да открие отговора на един прост въпрос: кой бе причинителят ца болестта?

Тестове и изследвания се правеха в лабораториите в цялата страна — от Атланта до Сан Диего. Научен център на цялата тази дейност обаче бе институтът „Инстар“.

Лорийн отмести встрани доклад на някой си доктор Шелби относно използването на клетки от бъбреците на маймуна като хранителна среда. Не бе успял да открие нищо. Отрицателна реакция. До този момент причинителят на болестта бе преминал безпрепятствено през всички тестове за идентифициране, проведени с аеробни и анаеробни култури, с тъкани от гъби, с електронни микроскопи, с точкова хибридизация и с полимерна верижна реакция. Досега не бе постигнат никакъв напредък. Всички тестове завършваха с почти еднакви заключения: отрицателна реакция, нулев растеж, безрезултатен анализ — все различни начини да се каже, че е налице провал.

Пейджърът, оставен до чашата с вече изстинало кафе, започна да писука и да се придвижва по пластмасовата повърхност на масата. Тя успя да го хване, преди да падне от нея.

— Кой, по дяволите, може да ме търси в този час? — промърмори, като погледна дисплея. Там пишеше, че я търсят от „Лардж скейл байолоджикал лаб“. Това нищо не и говореше, но от номера се виждаше, че се намираше някъде в Северна Калифорния. Вероятно някой тамошен техник щеше да поиска номера на техния факс. Все пак…

Лорийн се изправи, прибра пейджъра в джоба си и тръгна към телефонния апарат, монтиран на стената. Тъкмо свали слушалката, когато чу как зад нея вратата се отваря. Изненада се, когато видя Джеси по пижама. Детето разтриваше очите си с юмручета.

— Бабо…

Лорийн върна слушалката на мястото й и отиде при нея.

— Какво правиш тук, миличко? Би трябвало да си в леглото.

— Не можах да те намеря.

— Какво ти е? Да не би пак да си сънувала нещо неприятно? — попита Лорийн. През първите няколко нощи детето, несвикнало с карантината и с непознатата обстановка, бе страдало от кошмари. Бе съумяло обаче бързо да се приспособи и бе завързало приятелства с другите деца.

— Боли ме коремчето — каза с просълзени очи.

— Ах, миличка, така е, когато ядеш сладолед много късно. — Дорийн притегли детето към себе си, за да го прегърне. — Ей сега ще ти донеса чаша вода и… — гласът на Дорийн угасна по средата на изречението, когато усети температурата на детето. Докосна челото му с ръка. — Боже мой! — изстена отчаяно.

Детето имаше треска.

02:31 ч.

Амазонската джунгла

Луи бе застанал до палатката си, когато Жак дойде откъм реката. В ръцете си помощникът му носеше нещо, завито в плат и не по-голямо от диня.

— Докторе… — започна маронът.

— Какво откри, Жак? — попита докторът. Бе изпратил помощника си и още двама души да проверят на какво се дължи взривът, който чуха непосредствено след полунощ. Шумът бе събудил хората от лагера му броени минути, след като се установи на бивак. Няколко часа преди това, при залез слънце, Луи научи за откриването на индианското селище и за съдбата на обитателите му. Часове по-късно пък имаше взрив…