Джеймс Ролинс - Амазония

Какво ставаше там?

— Господин докторе, селището е изпепелено. Голяма част от околната гора — също. Не можахме да се доближим много, тъй като все още имаше пожари. Може би до сутринта ще научим нещо повече.

— А експедицията?

— Нямаше я, господин докторе. Изпратих Малахим и Тоди да я проследят — отвърна Жак и заби поглед в краката си.

Луи присви юмруци и прокле собствената си самоувереност. След успешното отвличане на войника бе започнал да изпитва самодоволство. А какво се бе получило сега? Един от хората му навярно е бил забелязан. Ако лисицата бе разбрала, че по петите й вървят хрътки, мисията му щеше много да се усложни.

— Иди събери хората. Ако рейнджърите са решили да избягат от нас, не искам да се отдалечават много.

— Разбрах, господин докторе. Не смятам обаче, че бягат от нас.

— Защо мислиш така?

— Когато отидохме до опожарената зона, в един страничен поток открихме тяло.

— Тяло ли? — попита Луи. Да не би това да бе някой от неговите хора, очистен и хвърлен в реката като предупреждение?

Жак пусна това, което държеше, върху земята. Бе човешка глава.

— Намерихме я във водата до развалините.

Луи се намръщи, приведе се над главата и огледа това, което бе останало от нея. Лицето бе напълно оглозгано. Ако се съдеше по бръснатия тил, това очевидно бе един от рейнджърите.

— И тялото бе в същото състояние — поясни Жак. — Оглозгано до кокалите.

— Какво му се е случило?

— Станал е жертва на пираните, ако съдя по раните.

— Сигурен ли си?

— Напълно съм сигурен — отвърна Жак и посочи с пръст обезобразената половина на носа си. Така напомни на началника си, че още в детството си бе имал вземане-даване с лакомите речни хищници.

— Кога са го нахапали? След смъртта му ли?

— Ако са се заели с него, когато още е бил жив, жал ми е за нещастника — каза Жак и сви рамене.

Луи се изправи и впери поглед в реката.

— Какво, по дяволите, става там?

14 август, 03:12 ч.

Амазонската джунгла

Заедно с останалите цивилни Натан стоеше на върха на острова, обграден от войниците. Бяха останали само осем рейнджъри. По един на човек, помисли си Натан. Като лични телохранители.

— Как мислите? — обърна се Франк към капитан Уоксмън. — Бихме ли могли да използваме още една от вашите напалмови бомби, за да си разчистим път сред гадовете? Да я изтърколим надолу по хълма и да залегнем?

— Не, защото ще ни избие до крак. Ако не ни изпепели топлинната вълна, ще се озовем между една горяща гора и отровните гадини.

— А гранатите? Може би ако ги разхвърляме равномерно, бихме могли да създадем безопасна ивица земя, по която да преминем?

— Рисковано е да ги хвърляме толкова близо до нас. Пък и нямаме гаранция, че ще избият всичките гадини. Някои от тях могат да се укрият зад стволовете на дърветата. Ако питате мен, трябва да задържим хълма и да изчакаме да се зазори.

Франк кръстоса ръце на гърдите си. Този план не му хареса.

В подножието на хълма от време на време проблясваха силни пламъци, бълвани от огнехвъргачките на ефрейтор Окамото и редник Карера. Бе изминал половин час, но чудовищата все още бяха там. Околната гора бе безмълвна. Не се чуваха нито маймунски крясъци, нито птичи гласове. Дори насекомите сякаш се бяха смълчали. Отвъд обсега на фенерите им обаче листата все още шумоляха, сякаш невидими същества се промъкваха под храсталаците.

Не преставаха да осветяват околните води. Създанията ту излизаха от потока, ту се гмуркаха обратно в него. Натан бе познал. Те дишаха с хриле и периодично трябваше да се завръщат във водата, за да възстановят силите си.

Малко встрани от групата Мани, коленичил върху калните листа, работеше. Преди това с риск на живота си бе отишъл до края на горящата гора, за да прибере едно от животните, замаяно от пламъците. Бе частично овъглен, но иначе чудесен екземпляр. Създанието имаше дължина от около трийсет сантиметра, изчислено от края на опашката до острите като бръснач зъби. Имаше изпъкнали огромни черни очи, които му даваха обзор от близо 360 градуса. Яките му крайници завършваха с ципести пръсти, дълги почти колкото самото тяло.

Докато останалите го наблюдаваха, Мани продължи чевръсто дисекцията, която извършваше със скалпел, даден му от Кели.

— Това създание е наистина удивително — промърмори накрая Мани.

Натан, Кели и Коуве се заслушаха в обясненията на биолога.

— Прилича на химера. На амалгама от няколко вида.