Джеймс Ролинс - Амазония

— Нима имаме избор?

Спускащият се по ската Окамото забави ход, когато наближи водата. Очевидно и той имаше някакви подозрения. После се обърна към капитан Уоксмън. — Сър, ще пресека пръв. Както преди.

— Добре, ефрейторе. Внимавай. Окамото тръгна към потока.

— Не! — спря го Натан. — Сигурен съм, че това е капан. Окамото погледна първо него, а после, командира си. Капитанът му даде знак с ръка да продължи.

— Трябва да се разкараме от този остров — категоричен бе Уоксмън.

— Почакайте — започна Мани със страдалчески глас, — по-добре ще е да изпратя Тортор.

Цялата група вече се бе събрала на едно място. Уоксмън погледна ягуара и кимна.

— Пусни го!

Мани поведе ягуара към водата.

Натан започна да мисли напрегнато. Влизането в тази река бе самоубийствено. Бе така убеден в това, както в изгряването на слънцето. Уоксмън обаче бе прав. Трябваше да открият начин да прекосят потока. Прехвърли няколко възможни варианта в главата си. Прокарване на въже над потока. Натан бързо отхвърли този вариант. Дори и да успееха да направят това, водните създания можеха да скачат на голяма височина. Увиснали на въжето, хората щяха да станат още по-лесна плячка.

Може би гранати, хвърлени в реката, за да зашеметят създанията. Потокът обаче бе дълъг. Убитите създания щяха да бъдат заменени незабавно от други, които щяха да се нахвърлят веднага срещу тях. Не, тук бе необходимо решение, което да прочисти целия поток от създанията. Как обаче можеше да се постигне това?

Изведнъж Натан съобрази какво трябва да се направи. Та нали бе видял отговора на този въпрос още преди няколко дни?

Мани и Тортор вече бяха само на два метра от брега. Окамото осветяваше пътя им с огнехвъргачката.

— Почакайте! Дойде ми нещо на ум! — извика Натан. Мани се спря.

— Какво имаш предвид? — попита Уоксмън.

— Мани каза, че тези твари са всъщност риби.

— И какво от това?

Натан не обърна внимание на въпроса на капитана и се обърна към Коуве:

— Ти в аптечката си нали имаш прах от аяея?

— Имам, но… — започна професорът и после съобрази. — Блестяща идея, Натан, трябваше аз да се сетя за това.

— Какво става? — попита раздразнен Уоксмън. Рейнджърите зад гърба им все още отблъскваха успешно създанията с изстрели и пламъци. Окамото бе застинал до водата.

Натан набързо обясни идеята си.

— Индианците използват лианата аяея, стрита на прах, при риболов — разказа им как по време на пътуването с Тама и Такахо до Сао Габриел бе видял една жена да хвърля този прах в реката, а мъжете, застанали по-долу по течението, да ловят зашеметените от праха риби с копия и мрежи. — Лианата съдържа много силен ротенон, отрова, която буквално задушава рибите. Действа мигновено.

— И какво предлагаш? — попита Уоксмън.

— Познавам района. Ще отида нагоре по потока и ще го отровя. Когато отровата стигне дотук, би трябвало да зашемети всички създания, намиращи се във водата.

— Казваш, че този прах ще свърши тази работа? — Уоксмън присви очи.

— Трябва да я свърши — каза Коуве, докато се ровеше в раницата си, — Стига тези същества наистина да дишат с хриле — добави и погледна към Мани.

— Напълно съм уверен в това — убеди го биологът. Уоксмън въздъхна и даде знак на Мани и Окамото да се отдалечат от потока. Когато капитанът се обърна към Натан, зад гърба им се чу експлозия.

Въздухът се изпълни с прах, листа и клони. Някой бе изстрелял граната.

— Настъпват! — изкрещя сержант Костос.

— Тръгвай! — каза Уоксмън на Натан.

Натан се обърна. Професор Коуве извади от раницата си голяма кожена кесия и му я подаде.

— Бъди внимателен!

Натан се отправи на път. В едната си ръка държеше кесията, а в другата, пушката.

— Карера, прикривай го! — нареди Уоксмън, като и посочи Натан.

— Слушам! — отвърна рейнджърката и се спусна по ската с огнехвъргачката, като остави поста си на Окамото. Натан започна да инструктира групата:

— Когато видите риби на повърхността, пресичайте потока веднага. Течението тук е бавно, но нямам представа колко време ще продължи действието на отровата.

— Имаме готовност — отвърна Коуве.

Натан погледна още веднъж групата. Кели срещна погледа му и усети как нещо в гърлото й се сви. Той й се усмихна и се обърна.

Заедно с редник Карера се затичаха нагоре по течението, държейки се на разумно разстояние от водата.

Натан тичаше зад рейнджърката, която не преставаше да разчиства пътя пред тях с огнепръскачката си. Прекосиха димящите храсталаци и се устремиха напред. Натан се обърна. Мястото, където се намираше експедицията, се бе превърнало в малко светещо петно.