Джеймс Ролинс - Амазония

— Гадовете трябва да са разбрали, че им гласим нещо — каза Карера с напрегнат глас и посочи потока. Чуха се плясъци. Няколко създания бяха изскочили, за да нападнат двойката.

— Продължавай, малко остана — подкани я Натан. Продължиха да тичат. От време на време чуваха плясъци и звук от малки телца, приземяващи се на брега.

Най-после достигнаха мястото, където основният поток се раздвояваше на север и на юг и обграждаше хълма. Тук течението бе по-бързо. Водата се пенеше в скалите. От нея изскочиха още създания и малките им телца заблестяха на светлината на пламъците.

Натан спря, а Карера описа огнен кръг около тях. Кожата на създанията започна да съска. Някои от тях, с димящи тела, се хвърлиха обратно в рекичката.

— Сега или никога — каза Карера.

Натан застана пред нея с торбичката прах в ръка. Бързо я развърза.

— Изсипи го и толкоз — препоръча рейнджърката.

— Не. Трябва да го разхвърлям грижливо, за да се разтвори равномерно — обясни Натан и направи още една крачка към реката.

— Бъди внимателен! — предупреди Карера и продължи да отблъсква хищниците с пламъци.

Натан застана само на крачка от потока.

Карера приклекна и насочи пламъка непосредствено над повърхността на водата, за да изпепели всичко, което можеше да се подаде оттам.

— Почвай!

Натан кимна и се приведе над потока, като протегна напред ръката с торбичката. Привлечено от движението му, нещо скочи от водата. Натан отдръпна ръката си тъкмо навреме и успя да избегне ухапването. Острите като бръсначи зъби на създанието захапаха ръкава му и то увисна на ръката му.

Той рязко отметна ръка, ризата му се скъса и то отскочи към гората.

— Мамицата ти! — изруга Натан и реши да не се бави повече. Бързо поръси реката с праха от аяея. Все пак погрижи се да го разхвърля равномерно.

Застанала зад него, Карера защищаваше тила им. Чудовищата, излезли от потока, ставаха все по-агресивни.

Натан изсипа остатъка прах от кесията и я пусна в реката. Забеляза, че тя започна бързо да плава надолу по течението и се помоли на Бог планът му да успее.

— Готово.

Карера го погледна. Натан видя, че зад гърба й животните продължават да изскачат от джунглата.

— Имаме проблем — съобщи рейнджърката.

— Какъв?

Тя вдигна огнехвъргачката и избълва огнен поток по посока на джунглата. Пламъкът обаче започна да се смалява и накрая изчезна в накрайника на оръжието. Досущ като водата в маркуч, когато са спрели крана.

— Сместа свърши — уведоми го тя.

Франк О’Брайън бе застанал до сестра си и я пазеше. Понякога му се струваше, че може да чете мислите й. Кели, Коуве и Мани бяха втренчили поглед в реката и очакваха да видят признаци, че планът на Ранд е дал резултати. Франк обаче забеляза, че тя поглежда и към джунглата. Към мястото, където бяха изчезнали етноботаникът и рейнджърката. Видя и блясъка в очите й.

Внезапно се чу експлозия. Още веднъж бяха използвали граната. Стрелбата вече бе почти непрекъсната и се разнасяше отвсякъде. Рейнджърите постепенно се оттегляха към цивилните. Не след дълго щяха да се видят принудени да отстъпят към потока и към всичко, което можеше да се таи в него.

Ана и Дзейн бяха охранявани от Олин Пастернак, който държеше в ръката си деветмилиметров пистолет „Берета“. Бе твърде ненадеждно оръжие срещу малките бързо движещи се мишени, но все пак бе за предпочитане пред нищо.

Зад гърба им внезапно се разнесе ръмжене. Бе ягуарът на Мани.

— Погледни! — посочи към водата Кели.

Франк се обърна. Сестра му осветяваше потока с фенерче. След миг и той забеляза това, което тя бе видяла. От глъбините започнаха да изплават малки лъскави тела, които течението понесе.

— Натан успя! — извика Кели с усмивка на лицето. Професор Коуве се доближи до брега. Една от жабообразните пирани излезе от водата и се насочи към него, но падна по хълбок в калта. Потрепери веднъж-дваж и застина неподвижно. Бе зашеметена. Коуве се обърна към Франк:

— Не бива да пропускаме тази възможност. Трябва да прекосим рекичката веднага.

Франк се обърна и потърси с поглед капитан Уоксмън. После закрещя силно, за да надвие шума от стрелбата:

— Капитан Уоксмън! Планът на Ранд успя! Можем да пресечем реката! Още сега!

Уоксмън с кимване даде знак, че е разбрал, а после гласът му закънтя:

— Войници! Бързо отстъпете към потока!

— Да тръгваме! — Франк подкани Кели, като докосна козирката на шапката, която му носеше късмет.

Покрай тях премина Мани.