Джеймс Ролинс - Амазония

Сега бе ред на Натан да я притисне в калта.

Вторият взрив прозвуча като мълния. Чу се трясъкът на счупено дърво, придружен от глух тътен. Върху джунглата заваля дъжд от горяща копалова смола.

— Дявол да го вземе! — изруга Карера. Реверът й се бе подпалил. Тя бързо го загаси.

Натан се изправи. Почувства облекчение от това, че планът им успя. Дървото, в което се бяха прицелили, сега представляваше развалина, назъбен пън, от който се издигаха синкави пламъци. Както Натан бе очаквал, богатото на горливи вещества дърво благодарение на самоделния „коктейл Молотов“ се бе превърнало в естествена бомба, която подпали цялата площ покрай потока.

— Да вървим! — Натан подкани Карера.

Заедно се затичаха през горящата и разчистена от взрива част на гората успоредно на потока, докато стигнаха място, където концентрацията на отрова все още бе силна. Водата бе изпълнена с телата на създанията и на други риби.

— Оттук! — Натан посочи и се придвижи напред през водата с ходене и плуване. Карера го последва.

За нула време и двамата се озоваха на отсрещния бряг.

— Успяхме! — засмя се рейнджърката.

Натан въздъхна. В далечината се виждаха светлините на фенерчетата на другите членове на експедицията. Останалите също бяха успели.

— Да отидем при тях. Дано всичко е наред.

Като си помагаха, отдалечиха се от потока и се устремиха към групата.

Когато излязоха от гората, всички шумно ги приветстваха.

— Добре дошла, Карера — зарадва се Костос с искрена усмивка.

Натан бе приветствам не по-малко горещо. Веднага след пристигането му Кели го прегърна и притисна до себе си.

— Ти успя! — прошепна в ухото му. — Успя! Франк го потупа по рамото.

— Браво, доктор Ранд — произнесе капитан Уоксмън и се обърна към подчинените си. Не искаше да остават близо до потока, независимо дали отровата действаше, или не.

Кели освободи Натан от прегръдката си, като преди това го целуна по бузата.

— Благодаря ти… Благодаря ти, че ни спаси. И задето се завърна жив и здрав.

След това се отдалечи. Натан я проследи с поглед, изпълнен с известно учудване.

— Май си спечели един приятел — усмихна се Карера и го сръга с лакът.

10:02 ч.

Амазонската джунгла

Луи бе застанал в центъра на опожарения район до реката. Във въздуха все още се носеше киселата воня на напалма. Екипът му изтегляше лодките на брега и приготвяше раниците си. Оттук нататък щяха да се движат пешком.

Сутринта небето отново се бе заоблачило и ръмеше ситен дъжд, който гасеше малкото оцелели огнища на пожар. Околността се изпълни с призрачно бяла плътна мъгла.

Любовницата му се разхождаше из опожарената местност и на лицето й бе изписано скръбно изражение, сякаш приемаше унищожаването на гората като лична обида. Тя бавно огледа стърчащ от земята прът, върху който бе забучено странно създание. Бе един от зверовете, нападнали другата група. Луи никога не бе виждал нещо подобно. Ако съдеше по реакцията на Цуи, и тя не бе виждала. Оглеждаше животното, подобно птица, изучаваща червей.

— Търсят ви по радиото. На вашата кодирана честота — съобщи му Жак.

— Крайно време беше — отвърна Луи.

Непосредствено преди зазоряване един от двамата му следотърсачи се бе завърнал. Изглеждаше уплашен. Съобщи, че партньорът му, набитият колумбиец по прякор Тоди, бил нападнат от едно от животните и умрял в ужасни болки. Самият той едва оцелял. За нещастие, не можа да му каже нищо определено за местоположението на другата група. Излизаше, че тя прекосила един приток на реката, за да избяга от животните, и тръгнала в югозападна посока. Накъде обаче?

Луис можеше да разбере това. Взе радиостанцията от Жак. Чрез нея поддържаше пряка връзка с член на противниковата група, шпионин, внедрен с цената на значителни разходи.

— Благодаря ти, Жак — каза Луи и се отдалечи на няколко метра. Тази сутрин бе имал друг разговор, с хората, които го финансираха. От френската фирма „Сен Савен“ го уведомиха, че из Амазония и САЩ се разпространявала някаква болест, свързана с тялото на покойника. Залогът ставаше по-голям. Луис издейства увеличение на хонорара си с довода, че задачата му става по-опасна. От „Сен Савен“ веднага се съгласиха и това не го учуди. От излекуването на подобно заболяване можеше да се спечелят милиарди. При това положение кой щеше да се пазари за някакви жалки франкове?

— Тук Фавр — започна Луи.

— Слава Богу, че успях да се свържа с вас, доктор Фавр — въздъхна един глас с облекчение.