Джеймс Ролинс - Амазония

Капитанът бе прекъснат от силен вик. Един от хората отляво не успя да се удържи върху полегатия кален склон и се подхлъзна. Бе рейнджърът Еди Джоунс. Размаха ръце, опитвайки се да спре падането си.

— Еби му майката! — изпсува в безсилието си. Опита се да се залови за един храст, обаче го изтръгна заедно с корените. Сетне се удари в един камък, изпусна пушката си и се озова в потока.

Войниците Варчак и Грейвс му се притекоха на помощ. Той се измъкна от водата, като плюеше вода и кашляше. Достигна брега.

— Майка й да еба на тази джунгла — изпсува и тези думи бяха последвани от други, още по-цветисти псувни. Успя да се измъкне от потока.

— Спокойно, Джоунс, спокойно — каза му Варчак и освети с фенерчето си мокрия от глава до пети войник. — За такъв слалом в джунглата бих ти писал шестица.

— Шестицата си я натикай в задника — отвърна Джоунс и се наведе, за да махне лепкаво водорасло от крачола си.

— Уф!

Ефрейтор Грейвс бе първият, който го забеляза. Забеляза нещо, което се движеше върху раницата на Джоунс.

— Джоунс…

— Какво има? — попита все още полунаведеният войник. Съществото скочи и захапа меката тъкан под челюстта на Джоунс.

— Какво, по дяволите…

Джоунс откъсна съществото от шията си, от която започна да шурти кръв.

Малкият поток внезапно се разбуни и от него изскочиха още дузина подобни създания. Нахвърлиха се върху войника и го захапаха по краката. Той падна на гръб с лице, изкривено от болка. Стовари се в потока с шумен плясък.

— Джоунс! — извика Варчак и се доближи до падналия, Още едно създание изскочи от водата и тупна в мократа кал до краката на ефрейтора. Разтворените му хриле трептяха. Варчак отстъпи крачка. Грейвс направи същото.

Джоунс продължи да се гърчи в плиткия поток. Мяташе се като човек, попаднал във вряла вода. Тялото му бе обхванато от спазми.

— Връщайте се! — изкомандва Уоксмън. — Върнете се веднага!

Варчак и Грейвс вече тичаха. От потока изскочиха още създания и започнаха да ги преследват.

Групата забрави предпазливостта и се устреми нагоре по склона. Някои се подхлъзнаха и продължиха да напредват на четири крака. Кели се спъна и калната й ръка се изхлузи от ръката на Франк. Започна бавно да се плъзга към потока.

— Кели! — изкрещя Франк.

Натан обаче бе на два метра зад нея. Успя да я хване с едната ръка през кръста, при което се стовари върху нея. В другата държеше пушката си. Мани им се притече на помощ и успя да повдигне и двамата. Тортор неспокойно се разхождаше около тях.

— Размърдай си косматия задник — ядоса се бразилецът на ягуара.

Тримата се бяха оказали в края на групата. Няколко ярда нагоре ги очакваше Франк.

Единствено редник Карера бе решила да ги изчака. Огнепръскачката и изхвърли дълъг пламък зад тях.

— Да побързаме! Трябва да настигнем другите! — подкани ги притеснено.

— Благодаря. — Кели се обърна към цялата група.

— Втори път не прави това — каза Франк и хвана сестра си за ръката.

— Нямам такива намерения.

Натан продължи да ги наблюдава. Срещна погледа на Карера и забеляза страх в очите й. Всичко стана за миг. Изпод един от ниските храсталаци се появи едно същество и се нахвърли върху рейнджърката. Бе успяло да се спаси от пламъците.

Карера падна на гръб и пламъкът на оръжието й се насочи към небето. Съществото бе захапало пояса й, а сега се опитваше да се прехвърли към по-сочна плът.

Преди останалите да успеят да реагират, чу се силен пукот. Съществото излетя встрани. Или по-точно, двете му половини. Карера и Натан се обърнаха и видяха как Мани приготвя камшика си за втори удар.

— Какво чакаш? Още едно ли да дойде? — извика Мани.

Карера се изправи с помощта на Натан и всички с ускорен ход се отправиха нагоре. Най-после стигнаха върха. Натан се надяваше, че са на достатъчно разстояние от земноводните създания.

На върха завариха останалите членове на експедицията.

— Трябва да продължим — настоя Натан. — Да се отдалечим колкото се може повече от тях.

— Като теория това звучи добре — обади се Коуве. — Да се приложи на практика обаче няма да бъде съвсем лесно — добави шаманът и посочи другия скат на хълма.

Огряна от лунната светлина, под тях блестеше като сребро водна повърхност. Натан изстена и разбра, че това бе потокът, който досега се бяха опитали да избегнат. Бяха направили фатална грешка.

Малкият поток, който бяха преодолели преди няколко минути, не бе приток на големия, а част от него.