Джеймс Ролинс - Амазония

— Какво предлагаш? — попита Франк.

— Да се преместим на някоя по-висока местност. Колкото се може по-далеч от реката и от потока. Според мен индианците са смятали, че трябва да се пазят само откъм реката. Хищниците обаче се придвижили по потока и са ги настигнали.

— Говориш за тях така, сякаш притежават разум.

— Не, не вярвам да притежават разум — каза Натан. Спомни си, че бягаха само делфините. Нито една от по-големите речни риби не бе нападната. Жертви на създанията станаха още прасето и капибарата. В главата му започна да се оформя теория. — Не изключвам да нападат само топлокръвни животни. Възможно е да търсят плячка с определена телесна топлина във водата и в близост до бреговете й.

— Предлагам да послушаме доктор Ранд — каза Франк на Уоксмън.

— И аз съм на същото мнение — добави Кели и посочи тялото на ефрейтор Конджър. — Щом едно-единствено ухапване предизвиква смърт, не можем да си позволим да рискуваме.

— Ти може и да си шеф на експедицията, но по въпросите на сигурността именно моята дума е закон — заяви Уоксмън на Франк.

В този момент редник Карера подаде глава през вратата.

— Става нещо странно. В реката се е появило нещо свирепо. Току-що гръмна понтонът на една лодка.

Отвън джунглата се пробуди. Разкряскаха се маймуни и се чуха птичи гласове.

— Нямаме избор — заяви Натан. — Ако дойдат по потока и ни обградят, и не ни позволят да достигнем по-висок терен, мнозина други ще умрат като Конджър. И като индианците.

Натан получи подкрепа от най-неочаквано място. Обади се сержант Костос:

— Той е прав, господин капитан. Видях тези гадове. Нищо няма да им попречи да ни нападнат. Не и тази шибана колиба. Тук направо ще ни видят сметката.

След кратка пауза Уоксмън се съгласи. — Стягайте багажа — нареди.

— А сензорите? — попита Костос.

— Зарежете ги. Точно сега не искам никой да ходи там. Костос кимна и тръгна да изпълнява заповедта. Всички се юрнаха да прибират екипировката си. Двама рейнджъри изкопаха плитък гроб за тялото на ефрейтор Конджър.

Карера, приклекнала пред входа, оглеждаше реката и джунглата с очила за нощно виждане.

— Реката се успокои, обаче чувам шумолене в храсталаците.

Джунглата около тях внезапно се бе смълчала. Натан отиде навън и коленичи до Карера. Вече бе готов за път и в дясната си ръка бе стиснал късата си пушка.

— Какво виждаш? Карера фокусира очилата.

— Нищо. Обаче джунглата е прекалено гъста и не може да се види надалеч.

Натан чу пукота, предизвикан от настъпването на клонка. От джунглата излезе малка петниста сърничка и премина непосредствено пред тях. Двамата инстинктивно отстъпиха назад, преди да разберат, че не ги застрашава нищо.

— Боже мой! — засмя се Карера.

Сърната се спря до края на постройката и навири уши. Внезапно нещо изскочи от дърветата и се озова върху гърба й. От гърлото й излезе звук, изпълнен с болка и ужас.

— Влез вътре! — извика Натан на Карера.

Докато тя се прибираше в постройката, Натан я прикри с пушката си. От джунглата изскочи второ създание и се устреми към сърната. Трето създание изскочи от ниските храсталаци. Сърната направи още няколко крачки, след което падна на хълбок и започна да рита във въздуха.

Един от сензорите откъм потока започна да излъчва силна светлина.

— Вече са тук — промърмори Натан.

Застанала до него, Карера свали очилата си за нощно виждане и запали фенерчето си. Лъчът му освети пространството между пътеката и реката. Джунглата от двете страни на лъча продължи да тъне в мрак.

— Не виждам…

Нещо тупна върху пътеката само на няколко метра от тях.

От това разстояние възприеха съществото като нещо, имащо сякаш само крака и дълга рибена опашка. То подскочи към тях. Под двете му топчести черни очи имаше зинала уста. Зъбите му заблестяха на ярката светлина. Приличаше на кръстоска между попова лъжичка и пирани.

— Какво, по дяволите, е това? — прошепна Карера. То я чу и се устреми към нея.

Натан натисна спусъка на двуцевката. Струята от сачми направи съществото на решето и го отхвърли назад. Натан знаеше, че сачмите са нещо много полезно в джунглата. Не ти се налагаше да се прицелваш. Сачмите бяха съвършено средство за обезвреждане на дребни по размери заплахи — отровни змии, скорпиони и паяци. Очевидно, и отровни земноводни.

— Прибирай се — нареди и затвори малката врата. Тя представляваше само рогозка от преплетени палмови листа, обаче временно щеше да спре нападателите.