Джеймс Ролинс - Амазония

— И преди съм виждал реки, разбушували се по този начин — спомни си докторът, — никога обаче в такава степен.

— Каква е причината за това? — озадачи се Кели.

— Пирани… Пирани, обезумели от глад.

През очилата за нощно виждане светът стана едновременно по-ярък и оцветен в монохромен зелен цвят. На Натан му трябваше известно време, за да ги фокусира върху мястото, където водата кипеше. Настрои телеобектива, за да доближи образа. В кипящата вода забеляза мяркащи се големи перки — принадлежаха на делфини, нападнати от хищниците с остри като бръснач зъби. Стрелваха се и сребристите тела на рибите убийци, биещи се за плячка.

— Че какво страшно има? — каза с дълбоко презрение в гласа Костос. — Нека тъпите риби ядат делфините. На суша няма да дойдат.

Сержантът бе поначало прав, но Натан си спомни телата на убитите индианци. Спомни си и страха им от реката. Дали именно това не бе заплахата? Дали тукашните реки бяха толкова пренаселени от пирани, че индианците се страхуваха да пътуват по тях нощно време? Дали заради това не бяха направили опит да избягат по суша? А и това поведение на пираните… Да нападат делфини… Натан никога не бе чувал за такова нещо.

Нещо на ръба на полезрението му се размърда. Той отмести поглед от кипящата вода и забеляза тяло, лежащо на брега. Бе тялото на пекари, диво прасе. Дали не бе същото, изквичало преди малко? Няколко по-дребни същества подскачаха около трупа му. Създания, които щеше да вземе за огромни сухоземни жаби, ако не бяха започнали да разкъсват дивото прасе и да мъкнат останките му към водата.

— Какво, по дяволите… — промърмори Натан.

— Какво? Какво виждаш? — разтревожи се Кели. Натан фокусира отново телеобектива. Още няколко жабоподобни създания изскочиха от водата и се нахвърлиха върху трупа. Към тях се присъединиха и други. Скачаха високо над брега и изчезваха в храсталаците до него. Докато наблюдаваше това зрелище, от джунглата изскочи едра капибара и се затича по калния бряг. Приличаше на петдесеткилограмово морско свинче. Внезапно падна като препъната и тялото й започна да се гърчи. От реката заизскачаха нови жабоподобни същества и се нахвърлиха върху новата плячка.

Натан внезапно съобрази какво наблюдава. Това, което очевидно бяха видели и жителите на селището. Спомни си думите на шамана: „Тя каза, че самата джунгла ги нападнала“. Междувременно капибарата престана да се гърчи. Кели не бе ли говорила за смърт, предшествана от гърчове, след като направи аутопсия на трупа?

Свали очилата от лицето си. Кипящата вода бе вече само на десетина метра от тях.

— Трябва веднага всички да се отдалечим от реката! И от всички водни пътища!

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — сряза го сержант Костос.

Ефрейтор Конджър прибра очилата.

— Може би трябва да се вслушаме в думите на доктор… почна, но не успя да довърши мисълта си. Нещо се блъсна тялото му и шумно пльосна до тях. — Боже мой! Натан освети съществото. В калта бе застанало странно здание. Изглеждаше леко замаяно. Приличаше на чудовищно голяма попова лъжичка във фазата, когато се бяха развили задните й крака.

Преди да успеят да реагират, съществото направи още един скок и захапа бедрото на ефрейтора с челюстите си. Ефрейторът го отблъсна от себе си с приклада на карабината си и направи няколко колебливи стъпки встрани.

— Проклетата гадина има зъби!

— Вече няма — каза сержант Костос, след като настъпи създанието с все сила. То цялото бе размазано и вътрешностите му изскочиха.

Всички бързо се отдалечиха от реката. Конджър докосна ухапаното място. В тъканта на панталоните бе направена дупка. Натан забеляза, че ръката на ефрейтора е окървавена.

— Гадината всъщност отхапа част от мен — каза Конджър с нервен смях.

За нула време всички се оказаха при входа на постройката.

— Какво става? — попита редник Карера.

— Това, което е видяло сметката на индианците, е тръгнало към нас. Трябва да се махаме оттук — отвърна Натан и посочи реката.

— Засега остани на поста си — нареди й сержант Костос. — Конджър, ти иди да си прегледаш крака, докато докладвам на капитан Уоксмън.

— Аптечката ми е вътре — каза Кели. Конджър се облегна върху бамбуков ствол.

— Сержанте, не се чувствам добре. Всички се обърнаха към него.

— Всичко пред погледа ми е размазано.

Кели се опита да се притече на помощ на ефрейтора. Натан забеляза, че от устата му потече струйка кръв. После той провеси безпомощно глава и тялото му започна да се гърчи.