Джеймс Ролинс - Амазония

— Ще внимавам — отвърна Кели. Добре си спомняше случилото се с ефрейтор Де Мартини.

Тръгна по пътеката и се вслуша в жуженето на скакалците, придружено от тихото крякане на безброй жаби. Това бяха мирни звуци. В далечината светулки изписваха изящни светещи фигури над водата.

Усамотилият се биолог чу приближаването на Кели. Натан се обърна. От устните му се подаваше цигара. Връхчето й приличаше на червена искрица.

— Не знаех, че пушиш — заговори го Кели. Спря до него и втренчи поглед в реката.

— Не пуша. — Той изпусна дълга струя дим от устата си. — Поне, не много. Изпросих я от ефрейтор Конджър. Не бях запалвал цигара от четири или пет години. Нуждаех се обаче от някаква причина, за да изляза навън. Не ме свърташе на едно място.

— Напълно те разбирам. И аз излязох уж да подишам чист въздух — обясни тя и протегна ръка.

Той й подаде цигарата.

Тя всмукна дълбоко дим и после го издиша. Това малко я поотпусна.

— Няма нищо по-хубаво от чистия въздух. — Кели му върла цигарата.

Той дръпна от цигарата за последен път, после я хвърли на земята и разтри с крак.

— Цигарите могат да те убият — каза.

И двамата замълчаха, докато реката продължаваше да тече тихо покрай тях. Двойка прилепи прелетя над повърхността и в търсене на риби. Чу се тъжна птича песен.

— Нищо няма да и се случи — каза най-после Натан. Изрече тези думи тихо, почти като шепот.

— Какво?

— Говоря за Джеси. За дъщеря ти. Нищо няма да и се случи.

Изненадана от тези думи, Кели не съобрази веднага как да реагира.

— Извинявай — промърмори Натан. — Май си пъхам носа в чужди работи.

— Ни най-малко… Благодаря ти. Просто не знаех, че страховете ми са така видими.

— Може да си и велика лекарка, но първо си майка. Кели замълча за миг, преди да продължи с тих глас:

— Става дума за нещо повече. Джеси е единственото ми дете. Друго няма да имам.

— Какво искаш да кажеш?

Кели така и не можа да си обясни защо обсъжда всичко това с Натан. После установи, че й става по-леко, когато изразява страховете си гласно.

— Когато раждах Джеси, получиха се усложнения… Наложи се спешна хирургична намеса. Казаха ми, че няма да мога да имам повече деца.

— Извинявай.

В отговор тя се усмихна уморено.

— Всичко това се случи много отдавна. Успях да се примиря с тази мисъл. Сега обаче когато и Джеси е застрашена…

Натан въздъхна и седна върху едно паднало дърво.

— Разбирам те. Ето те тук, в джунглата. Тревожиш се за някого, когото много обичаш и в същото време трябва да продължиш работата си, да бъдеш силна.

— И с теб се е получило така, когато баща ти изчезнал — каза Кели и седна до него.

— Става дума не само за тревога и страх, а и за чувство за вина — добави глухо Натан.

Тя се съгласи. След като Джеси бе в опасност, какво търсеше тя тук, в джунглата? Нормалното бе да се прибере у дома с първия полет.

Двамата отново замълчаха. Мълчанието им обаче започна да става болезнено.

Кели зададе въпрос, който й се искаше да отправи към Натан още при първата им среща.

— А самият ти защо си тук в такъв случай?

— Какво искаш да кажеш?

— Амазонка ти отне и майка ти, и баща ти. Защо се завърна тук? Това завръщане не ти ли причини болка?

Натан прилепи длани една към друга, втренчи поглед към земята и замълча.

— Извинявай. Не трябваше да те питам. Това не е моя работа.

— О, не — отвърна той. Погледна я набързо в лицето и отново отмести поглед. — Просто за миг изпитах съжаление, че загасих тази цигара. Сега щеше да ми дойде добре.

— Можем да сменим темата — предложи Кели и се усмихна.

— Не, моля ти се. Всичко е наред. Ти обаче просто ме изненада с въпроса си. Трудно е да му се даде отговор, а още по-трудно, да се изрази с думи. Когато изгубих баща си и се примирих с мисълта, че няма да го открия, наистина напуснах джунглата и се заклех да не се завръщам никога тук. Когато обаче се върнах в САЩ, болката продължи да ме преследва. Опитах се да я удавя в алкохол и да я потисна с наркотици, обаче нищо не ми помогна. Преди година се качих на един самолет и се завърнах тук. Не мога да ти обясня защо го направих. Просто един ден отидох на летището, купих си билет за полет на „Вариг“ и преди да се усетя, се озовах в Манаус.

Натан замълча за миг. По тежкото му дишане Кели разбра, че е много развълнуван. За да го успокои, сложи длан върху голото му коляно. Без да каже дума, той сложи ръка върху нейната.

— Когато се завърнах в джунглата открих, че болката ста ца по-поносима. Не така изгаряща.