Джеймс Ролинс - Амазония

Когато слънцето залезе и бе приготвена вечеря от риба и ориз, Кели най-после напусна своята импровизирана морга, Отпусна се в сгъваем стол, след дълга и уморена въздишка втренчи поглед в пламъците и започна да съобщава заключението си:

— Доколкото мога да преценя, бил е отровен от нещо. Открих следи от смърт в резултат на гърчове. Прехапал си е езика. Има признаци на сковаване на гръбначния стълб и крайниците.

— Какво го е отровило? — запита Франк.

— Би трябвало да разполагам с токсикологична лаборатория, за да идентифицирам отровата. Дори не мога да кажа как е била въведена в организма. Може би с отровно копие или стрела. Тялото бе твърде увредено от лешоядите, за да мога да кажа нещо по-определено.

Натан продължи да слуша разговорите, докато наблюдаваше залеза. Спомни си думите на избягалия шаман: „Те ще дойдат и ще си приберат своето.“ Опита се да потърси връзка между клането и болестта, разпространяваща се тук и в САЩ. През цялото време не можеше да се освободи от неприятното чувство, че времето им изтича.

14 август, 00:18 ч.

Амазонската джунгла

Кели се събуди от кошмар и се замята в люлката си. Не можа да си спомни подробностите от съня си, освен че в него имаше много трупове и преследване. Погледна светещия циферблат на ръчния си часовник. Бе малко след полунощ.

Повечето хора около нея бяха заспали. Един войник бе застанал до огъня, а друг бе на пост до вратата на постройката. Кели знаеше, че други двама обикалят около нея. Останалите също си почиваха след дългия ужасен ден.

Не се учуди от това, че сънува кошмари, след като през деня се бе нагледала на трупове и после аутопсира един от тях. Всички членове на експедицията бяха напрегнати. Сякаш това не бе достатъчно, не преставаше да се тревожи за съдбата на семейството си във Вирджиния. Подсъзнанието й бе достатъчно обременено, за да наруши съня и.

Вечерната информация от САЩ не бе по-ободряваща от предишната. В Америка бяха регистрирани още дванайсет случая и три смърти — на две деца и възрастна жена от Палм Бийч. Тук, в долината на Амазонка, болестта и смъртта бяха започнали да се разпространяват със скоростта на пожар в суха прерия. Хората се барикадираха в домовете си или напускаха градовете. По улиците на Манаус изгаряха трупове на улицата.

Майка й съобщи, че засега нямаше пострадали сред членовете на екипа в института. Бе обаче твърде рано да се каже, че са вън от опасност. Според най-новите данни, събрани главно от долината на Амазония, където имаше регистрирани най-много случаи, инкубационният период можеше да има продължителност от три до седем дни. Продължителността зависеше най-вече от началното здравословно състояние на жертвите. По-зле хранените деца, отгоре на това страдащи от паразити, по-лесно се разболяваха.

Що се отнася до самия причинител на заболяването, установи се, че не е бактерия. Продължаваха вирусологичните изследвания. Причинителят обаче не бе установен.

Отгоре на това имаше и по-лоши новини. Майка й бе пребледняла, когато ги съобщаваше:

— Установи се с положителност, че се предава по въздушен път. Не е задължителен физически контакт.

Кели знаеше какво означава това. Разпространението на такива патогени се поставяше под контрол най-трудно. А и при тази смъртност…

— Имаме само една надежда — бе приключила майка й. — Трябва да се открие средство за лечение…

Кели взе манерката си и отпи голяма глътка. Приседна в люлката и си даде сметка, че скоро няма да може да заспи. Безшумно слезе на земята.

Часовоят до огъня забеляза движението й и се обърна към нея. Тя бе все още в дрехите, които носеше вчера: сива тениска и кафяви панталони. Направо се спусна в обувките си. Посочи входа. Даде да се разбере, че иска малко да се пораздвижи, без обаче да смущава другите. Рейнджърът кимна с разбиране.

Кели тихо отиде до изхода на постройката. Излезе навън и установи, че там е на пост редник Карера.

— Искам да изляза за малко на чист въздух — прошепна Кели.

— Не си само ти — каза и рейнджърката и й посочи с оръжието си реката.

Кели забеляза там фигура, застанала на пътеката на няколко метра от реката. По силуета и разбра, че това е Натан Ранд. Бе сам, ако се изключеха двама рейнджъри, заели позиция нагоре по реката. Бяха запалили джобните си фенери и лесно се забелязваха.

— Стой на безопасно разстояние от реката — предупреди я редник Карера. — Нямахме достатъчно сензори, за да се обезопасим и откъм нея.