Джеймс Ролинс - Амазония

Натан го прекъсна и разказа набързо на останалите чутото от индианеца. Очите им се разшириха от удивление. Капитан Уоксмън нареди на Йоргенсен да огледа стената.

Докато го очакваха, Натан убеди капитана да освободи китките на шамана. Той се съгласи, тъй като човекът съвсем определено им помагаше. Шаманът се намести върху пода и с удоволствие отпи вода от една манерка.

Кели коленичи до Натан.

— От медицинска гледна точка са постъпили разумно. Като е държало Кларк в джунглата, племето всъщност го е поставило под карантина. Или обаче болестта станала по-заразна, или ловецът допуснал да се зарази от нея. Така или иначе болестта дошла тук.

— И племето изпаднало в ужас.

Появи се Йоргенсен. Лицето му бе мрачно.

— Старецът е прав. Върху стената има рисунка досущ като татуировката върху тялото на Кларк. Проклетото нещо обаче мирише отвратително, сякаш са го рисували със свински лайна. Вони много гадно.

Франк се обърна към Натан:

— Виж какво още знае шаманът. Натан кимна и се обърна към шамана:

— След като открили тази рисунка, какво направили? Шаманът се намръщи.

— Племето избягало през същата нощ. Обаче… Обаче нещо ги нападнало.

— Какво?

— Жената, която ми разказа това, почти умираше. Започна да говори неясно. Каза, че реката дошла да ги изяде. Те избягали, но нещо в реката ги преследвало и ги настигнало.

— Кое ги настигнало? Бан-али?

— Не. Жената не каза такова нещо.

— Кое в такъв случай?

Шаманът погледна Натан в очите, за да покаже, че говори самата истина.

— Джунглата. Тя каза, че самата джунгла ги нападнала. Натан се намръщи. Шаманът повдигна рамене.

— Друго не знам. Прокълнатата жена умря и нейният дух се присъедини към духа на племето й. На следващия ден, днес, видях как идвате по реката и реших да проверя кои сте — каза старецът и погледна към ягуара на Мани. — Обаче ме открихте. И аз мириша на смърт, както миришете и вие.

Натан се отпусна върху петите си. Погледна Мани. Биологът държеше Тортор на каишка. Котката бе разтревожена и се разхождаше напред-назад. Козината и бе настръхнала.

— Това е всичко, което му е известно — довърши превода Коуве.

Уоксмън даде знак на Йоргенсен да освободи и глезените на шамана.

— Какво мислиш за цялата тази история? — обърна се Кели към Натан.

— Не знам — промърмори той и се сети за телата, лежащи по течението на ручея. Досега бе мислел, че хората са били нападнати от нещо, дошло от другата му страна. Ако се вярваше обаче на жената, нападението дошло от самия поток.

— Разказът е съзвучен с митовете за бан-али — каза Коуве. — За тях се твърди, че могат да подчинят самата джунгла на волята си.

— Какво обаче е могло да излезе от реката и да избие всички тези хора? — попита Кели.

— Не мога дори да си представя — отвърна Коуве и бавно поклати глава.

До вратата се разнесе шум, който привлече вниманието им. Сержант Костос влезе, като влачеше зад себе си импровизирана шейна. Върху нея лежеше тялото на един от убитите.

Шаманът нададе пронизителен писък.

Натан се извърна.

Индианецът с разширени от ужас очи се отдръпна.

— Не водете този прокълнат тук! Ще разгневите бан-али. Йоргенсен се опита да удържи човека, но индианецът, макар и възрастен, бе жилав. Измъкна се от прегръдката на рейнджъра, отиде в едно от индивидуалните жилищни помещения и като използва една люлка като стъпало, се покатери върху покрива на постройката.

Един от войниците насочи пушката си към него.

— Не стреляйте! — извика Натан.

— Отмести пушката си, ефрейторе — изкомандва Уоксмън. Шаманът се качи на покрива и се обърна към тях.

— Мъртъвците принадлежат на бан-али! Те ще дойдат и ще си приберат своето!

След тези заключителни думи шаманът скочи от покрива и се скри в джунглата.

— Доведете го тук — нареди Уоксмън на двама войници.

— Няма да го открият — увери го Коуве. — Както е уплашен, направо ще потъне в джунглата.

Думите на професора се оказаха верни. Никой не го видя повече. Започна да се стъмва и Кели се отдалечи в единия край на постройката, като се опита да разбере какво бе причинило смъртта на човека. Натан отведе Уоксмън и Франк до дървото, върху което Джерълд Кларк бе оставил послание.

— Навярно е изписал тези знаци, преди да го пленят — предположи Франк. — Наистина ужасно нещо. Бил е съвсем близо до цивилизацията, а е бил заловен и държан в плен почти три месеца.

Завърнаха се в селището и групата се зае с подготовката на нощувката: наклаждане на огньове, готвене на храна, разпределение на караулите. Решиха през следващия ден да се отклонят от реката и да предприемат пътешествие по суша, като се движат по следите на Кларк.