Джеймс Ролинс - Амазония

Гласовете на останалите издаваха, че спорят.

— Той е мой пленник! — крещеше капитан Уоксмън. Бе в обкръжение от трима рейнджъри, насочили карабините си срещу някого, който не се виждаше.

— Поне му развържете ръцете — намеси се Кели. — И без това краката му са вързани. Стар човек е.

— Ако искаме да ни помогне, не трябва да действаме по този начин — добави Коуве.

— Той ще отговори на въпросите ни — горещеше се Уоксмън заканително.

— Все още аз командвам тази операция, капитане — каза Франк на военния. — Няма да позволя този пленник да бъде измъчван.

Натан междувременно се присъедини към групата. Ана Фонг го погледна уплашено.

Ричърд Дзейн, застанал малко встрани, не криеше задоволството си. Обърна се към Натан:

— Хванахме го да се мотае из джунглата. Котката на Мани ни помогна да го уловим. Трябваше само да чуеш какви писъци нададе, когато ягуарът го притисна срещу едно дърво.

Дзейн се отмести и Натан най-после видя пленника. Дребният индианец бе проснат в калта. Китките и глезените му бяха вързани с пластмасова лента. Бялата му коса, стигаща до плещите му, свидетелстваше, че е един от старейшините. Приседна на пода, като мърмореше нещо под носа си. Поглеждаше ту пушките, насочени срещу него, ту разхождащия се наблизо Тортор.

Натан го чу. Яномамо. Приближи се. Човекът произнасяше молитва, заклинание, което трябваше да го опази от силите на злото. Натан съобрази, че пленникът е шаман. Дали бе от това селище? Дали не бе един от оцелелите?

Очите на индианеца внезапно се взряха в Натан. Ноздрите му трепереха.

— Смъртта се е заловила за теб — произнесе на родния си диалект. — Ти знаеш това. Ти вече си я видял.

Натан съобрази, че човекът бе усетил вонята на леш, пропила дрехите и кожата му. Коленичи до стареца и го заговори на яномамо.

— Дядо, кой си ти? От това село ли си? Индианецът поклати глава презрително.

— Това село е белязано от шавари, от зли духове. Дойдох тук, за да се предам на бан-али. Закъснях обаче.

Останалите престанаха да спорят, след като видяха, че Натан разговаря със стареца.

— Той не пожела да каже и думичка никому, дори и на професор Коуве — прошепна Кели.

— За какво са ти бан-али, кървавите ягуари?

— За да спася селото си. Не ги послушахме. Не изгорихме тялото на набе, на белия човек, белязан като роб на бан-али. После всичките ни деца се поболяха заради злата магия.

Натан внезапно разбра за кого става дума. Белият човек, белязан от бан-али, трябваше да е Джерълд Кларк. В такъв случай…

— Значи, ти си от Ваувай.

Старецът потвърди догадката му с кимване и се изплю в калта.

— Не споменавай това прокълнато име. Проклет да е денят, когато стъпихме в това селище на набе.

Натан разбра, че това бе шаманът, който се бе опитал да излекува болните деца от мисията, а после бе запалил селото, опитвайки се да защити останалите. Шаманът сам призна, че е претърпял неуспех. Болестта продължаваше да поразява децата на яномамо.

— Защо дойде тук? Как стигна дотук?

— Тръгнах по стъпките на набе и открих кануто му. Видях как е боядисано. Разбрах, че е дошъл от това селище, а пък знам пътя дотук. Дойдох, за да потърся бан-али. За да им се предам. За да ги помоля да снемат проклятието си. — Решил, че е виновен за случилото се, шаманът бе дошъл да се жертва. — Закъснях обаче. Само една жена бе жива, когато дойдох — каза старецът и погледна към мястото на убийството. — Дадох й вода и тя ми разказа какво станало със селото.

Натан го погледна.

— Какво казва? — попита капитан Уоксмън. Натан му даде знак да не се обажда.

— Какво се случило?

— Белият човек бил открит от ловци преди три луни. Бил мършав и болен. Видели как е белязан и го взели в плен. Побояли се да не би да дойде в селото. Отнели му всичко и го пъхнали в клетка, която оставили дълбоко в джунглата, за да си го приберат кървавите ягуари. Ловците го хранели и се грижели за него, тъй като се страхували да повредят нещо, принадлежащо на бан-али. Набе обаче продължил да боледува. Месец по-късно синът на един от ловците също заболял.

Натан кимна. Болестта бе започнала да се разпространява.

— Тукашният шаман го обявил за прокълнат и поискал набе да бъде убит. Решили после да изгорят тялото му, за да успокоят гнева на бан-али. Една сутрин, когато отишли при клетката, я заварили празна. Мислели, че бан-али са си го прибрали, и се успокоили. Едва по-късно през същия ден установили, че едно от канутата им липсва. Вече обаче било късно. — Индианецът за миг замълча. После продължи: — В един от следващите дни детето на ловеца умряло, а после и други се разболели. Преди седмица жена, която се прибирала от градината, видяла знак на външната стена на постройката. Никой не знаел кой го е изписал. — Индианецът кимна към югозападната част на постройката. — Все още е там. Това е знакът на бан-али.