Джеймс Ролинс - Амазония

— Ако индианците бяха тук, отдавна щяха да ни усетят. Те никога не престават да наблюдават джунглата в околностите. Не смятам обаче, че именно нашата експедиция ги е накарала да напуснат така бързо селището си.

— Защо мислиш така? — попита Натан.

— Всички огнища са студени. Бананите са наполовина изгнили. Яномамо не похабяват храната.

— Смяташ, че селото е изоставено от доста време?

— Поне от седмица.

— Къде според вас са отишли? — запита го отново Ана. Коуве се обърна и огледа пространството около себе си.

— Трудно е да се каже, обаче има една подробност, която също е многозначителна. — Погледна Натан, за да провери дали и той я бе забелязал.

Натан се съсредоточи и огледа мястото. Внезапно съобрази какво имаше предвид професорът.

— Няма нито едно оръжие — констатира той. — Не са изоставили нито един лък, стрела, тояга или мачете.

— Каквото и да се е случило, страхували са се за живота си — добави Коуве.

— Ако сте прав и това място отдавна е изоставено, най-добре ще е да извикам частта си — реши Карера.

Коуве кимна утвърдително.

Карера се отдръпна и каза нещо в микрофона.

Професорът даде знак на Натан, че иска да си поговорят насаме. Ана през това време се занимаваше с изучаването на индивидуалното жилище на едно от семействата и разглеждаше изоставените от него вещи.

— Не тези яномамо са ни следили — прошепна професорът.

— Кой в такъв случай?

— Някаква друга група… Все още не съм напълно сигурен дали са били наистина индианци. Струва ми се, че е време да уведомим за това Франк и капитан Уоксмън.

— Смяташ ли, че това, което е ужасило индианците, сега ни дебне?

— Не съм сигурен. Щом обаче нещо е успяло да уплаши индианците яномамо така, че да напуснат селището си, трябва да се пазим от него.

Ръменето междувременно бе престанало. Облаците започнаха да се разкъсват и лъчи следобедна слънчева светлина си пробиха път през тях. След продължителния полумрак светлината изглеждаше особено ярка.

Отдалеч се чу шумът на двигател. Капитан Уоксмън и неговите хора идваха.

— Наистина ли смяташ, че трябва да им кажем това? — попита Натан. Ана прекъсна разговора им, като посочи небето с ръка.

— Вижте колко много птици!

Натан погледна мястото, което тя сочеше. Много птици след дъжд напускаха короните на дърветата, за да изсушат крилете си и се заемат отново с добиване на плячка. На по-малко от километър от тях обаче от джунглата се бе надигнал цял черен облак. Бяха хиляди птици. За Бога, помисли си Натан.

— Моля те, услужи ми за малко с бинокъла си — обърна се към редник Карера.

Тя също бе впечатлена от странния танц на черните птици. Извади от якето си малък компактен бинокъл и го подаде на Натан. Той затаи дъх и го фокусира. През лещите огромното ято се разпадна на отделни птици, малки и големи. Много от тях се биеха във въздуха и се опитваха да се кълват. Независимо от различията си всички имаха нещо общо.

— Лешояди… — промърмори Натан и отмести бинокъла от очите си.

— Много са — прецени Коуве.

— Черни лешояди, жълтоглави лешояди, дори кралски лешояди…

— Трябва да проверим какво има там — предложи Коуве.

Не само в неговите очи, но и в очите на останалите се появи тревога. Първо, изчезнали индианци… после — лешояди… Това не им хареса.

— Ще изчакаме да дойдат другите — спря ги редник Карера. Ревът на двигателя на лодката се чу съвсем наблизо и после утихна. След няколко минути капитан Уоксмън и трима рейнджъри влязоха в постройката. Карера бързо ги информира за случилото се.

— Наредих на рейнджърите на пост в гората да се завърнат в лагера — каза капитанът. — Те ще докарат всички останали тук. Междувременно да проверим какво се е случило. — Уоксмън посочи трима от военните: редник Карера, ефрейтор Конджър и сержант Костос.

— Добре ще е и аз да отида с тях — каза Натан. — Познавам тази джунгла по-добре от всеки друг.

Капитан Уоксмън въздъхна:

— Всъщност вече доказахте това. Ще държим постоянна радиовръзка — нареди на останалите.

Когато излизаше от жилището, Натан видя, че Коуве заговори капитан Уоксмън.

— Капитане, има нещо, което според мен е редно да знаете… — започна професорът.

Натан се измъкна с облекчение навън. Предположи, че на капитана няма да му е приятно да разбере, че заедно с Коуве са премълчавали няколко дни подозренията си. Натан предпочете да остави обясненията на тактичния професор.

След като достигнаха джунглата, Конджър и Костос тръгнаха напред, последвани от Натан. По стъпките му вървеше редник Карера, която прикриваше тила.