Джеймс Ролинс - Амазония

— Приличаш ми на удавена мишка — бяха първите думи на трепкащия образ.

— Дъждовният сезон започна — отвърна Кели и направи опит да се усмихне.

— Виждам. — Баща й също се усмихна. — Как вървят нещата при вас?

Франк се приведе към екрана и резюмира набързо откритията им.

Докато те разговаряха, Кели чуваше ръмженето на двигателя на лодката на Натан. Понякога в джунглата се получаваха твърде странни акустични ефекти. В даден момент ти се струва, че двигателят е съвсем близо до теб, а после шумът му внезапно изчезваше. Вероятно вече бяха стигнали до селото.

— Пази сестра си, Франк — приключи баща им.

— Слушам, господине.

Сега бе ред на Кели да се обади.

— Как са мама и Джеси? — попита и стисна юмруци в скута си. Баща и и се усмихна.

— И двете са с прекрасно здраве. Аз — също. С целия институт е така. Досега в нашия район не са регистрирани случаи на заболяването. Всички сме под карантина и западното крило на института временно е превърнато в място за жилищно настаняване. Тъй като почти целият екип на МЕДЕА е тук, разполагаме денонощно с много лекари.

— Джеси как се справя?

— Джеси е на шест години. В началото се поизплаши, но после свикна и сега си играе с другите деца. Защо не я попиташ лично как се чувства?

На екрана се появи лицето на дъщеря й, която й махна с ръка.

— Здрасти, мамо.

— Здравей, миличка. Добре ли си?

Детето кимна енергично и седна в скута на дядо си.

— Днес ядохме шоколадов кекс, а после яздих пони. Дядото поясни новото занимание на внучката.

— В района, който е под карантина, има малка ферма. Докараха оттам едно пони, за да развлича децата.

— Това е чудесно, миличка. Жалко, че не съм с теб. Джеси се размърда.

— И знаеш ли още нещо, мамо? Един палячо ще направи балони с формата на животни.

— Палячо ли?

— Това е доктор Еймъри от хистопатологията. Бива го за тези работи.

— Ще го помоля да ми направи маймуна — сподели Джеси.

— Това е чудесно! — възхити се Кели, като се приведе към екрана. Бе готова да погълне с поглед изображенията на дъщеря си и баща си.

След още няколко реплики за палячовци и понита Джеси бе взета от скута на дядо си.

— Време е госпожица Грамерси да те заведе в клас. Джеси не бе доволна от тази новина, но се подчини.

— Довиждане, миличка! Обичам те! — извика Кели. Детето й отвърна за сбогом с ръка.

— Довиждане, мамо! Довиждане, чичо Франк!

Кели насмалко не се удържа да докосне екрана. След като детето изчезна, лицето на баща й стана сурово.

— Не всички новини са весели.

— Какво има?

— Ще ти кажа защо майка ти я няма тук. Уж държим нещата под контрол, но броят на случаите във Флорида расте. През нощта регистрираха още шест случая в Маями и още дванайсет, в прилежащите градчета. Зоната, поставена под карантина, се разширява. Струва ми се обаче, че не успяхме да я обезопасим навреме. Майка ти и още няколко Души сега обобщават информацията от цялата страна.

— Боже мой!

— През последните няколко часа броят на заразените нарасна на двайсет и два. Смъртните случаи са осем. Според най-добрите епидемиолози на страната на всеки дванайсет часа тези цифри ще се удвояват. По самото поречие на Амазонка досега са умрели около петстотин души.

Докато Кели правеше изчисления на ум, лицето й пребледня. Франк я стисна за рамото. Само след няколко дни в САЩ можеха да пострадат десетки хиляди хора.

— Президентът току-що подписа заповед да се мобилизира Националната гвардия във Флорида. Официалната версия е, че става дума за опасен южноамерикански грип. Информацията за това как се е появил тук, не се съобщава.

Кели се отпусна на стола, сякаш това можеше да отслаби обзелия я ужас.

— Има ли вече идеи за лечението?

— Още не. Антибиотиците и противовирусните лекарства определено не помагат. Можем да предложим само симптоматично лечение: интравенозни течности, лекарства срещу високата температура, болкоуспокоителни. Докато не установим какво причинява заболяването, битката с него ще е трудна. Заради това вашата работа там сега е изключително важна. Ако успеете да разберете какво се е случило с Кларк, можете да откриете и средство за лечение на болестта.

Кели отговори с кимане.

— Ще направим всичко, което е по силите ни — отвърна Франк с дрезгав глас.

— В такъв случай най-добре ще е да ви оставя да си гледате работата — каза баща им, взе си довиждане и образът му изчезна от екрана.

Кели и брат й се спогледаха. От едната страна на Франк бе застанал Мани, от другата — Ричърд Дзейн.