Джеймс Ролинс - Амазония

— Конджър! — извика сержант Костос и го подхвана.

— Вкарайте го вътре! — разпореди Кели и се вмъкна в постройката.

Сержантът понесе войника към входа, но се затрудни, тъй като мъжът бе обхванат от гърчове. Редник Карера реши да му помогне и остави пушката си.

— Не напускай поста си, редник! — изкомандва Костос и се обърна към Натан. — Хвани го за шибаните крака!

Двамата успяха да прекарат войника през тесния вход. Появиха се други членове на експедицията, събудени от крясъците.

— Какво става? — попита Дзейн. Сержантът неволно се блъсна в него, докато носеше ранения.

— Отмести се! — изрева Костос.

— Оставете го тук! — извика Кели. Вече бе отворила аптечката си и държеше спринцовка в ръка. — Положете го и го дръжте здраво!

След като остави Конджър на пода, Натан бе Изблъскан встрани. Неговото място бе заето от двама рейнджъри, които стиснаха здраво краката на колегата си.

Костос затисна раменете на ефрейтора с колене, за да го обездвижи. Човекът обаче продължаваше да блъска главата си с все сила в земята, сякаш искаше да я разбие. От устата му започна да излиза пяна. Бе кървава, тъй като почти бе прехапал долната си устна.

— Конджър! За Бога!

Кели разряза бързо десния ръкав на войника със скалпел и бързо заби иглата в ръката му. Инжектира съдържанието й в тялото му и коленичи до него, за да изчака резултата. Стисна Конджър за китката.

— Хайде… Хайде…

Гърчовете внезапно престанаха и тялото се отпусна.

— Слава Богу! — въздъхна Костос. Кели обаче бе на друго мнение.

— Дявол да го вземе!

Сложи ръка на шията му в търсене на пулс, а после отблъсна войниците и започна да масажира сърцето му.

— Някой да започне дишане уста в уста! Рейнджърите за миг останаха вцепенени от изненада. Натан отмести Костос с ръка, избърса кървавата пяна от устните на Конджър и започна да прилага изкуствено дишане уста в уста, синхронно с движенията на Кели. Съсредоточи цялото си внимание в тези усилия и престана да чува разтревожените приказки на присъстващите.

— Беше някаква шибана жаба или риба — обясняваше Костос. — Скочи и ухапа Конджър по крака.

— Отровен е! — изпъшка Кели. — Животното е било отровно.

— Не съм чул за подобно същество — каза Коуве. Натан изпита желание да каже, че и той не бе чувал, но бе твърде зает със спасяването на войника.

— Бяха хиляди — продължи Костос. — Унищожават всичко по пътя си и са тръгнали насам.

— Какво ще правим? — попита Дзейн.

Гласът на капитан Уоксмън заглуши гласовете на всички останали:

— Преди всичко не трябва да изпадаме в паника. Ефрейтор Грейвс, редник Джоунс, идете при Карера и подсилете охраната!

— Почакайте… — успя да изпъшка Натан между две издишвания.

— Какво има? — попита Уоксмън.

Натан говореше накъсано, тъй като не преставаше да се опитва да съживи Конджър.

— Прекалено близо сме до потока… Минава едва ли не досами постройката…

— И какво от това?

— Те ще се появят откъм потока… Както се е случило с индианците… — Натан се бе замаял от интензивното вдишване и издишване. Вдъхна въздух в устата на ефрейтор Конджър и след това продължи: — Трябва да се махаме оттук. Да се отдалечим от водните пътища. Да навлезем навътре в сушата, преди да се зазори. Те нападат през нощта. — Наведе се отново над рейнджъра.

— Какво искаш да кажеш?

Вместо него отговори професор Коуве:

— Индианците са били нападнати през нощта. И сегашното нападение е нощно. Натан смята, че тези създания са нощни животни. Ако успеем да се откъснем от тях преди зазоряване, би трябвало да сме в безопасност.

— Но ние тук сме защитени. Имаме укрепление. Те нали бяха нещо от типа на риби или жаби?

Натан си спомни видяното с очилата за нощно виждане. Създанията излизаха от реката и скачаха високо в дърветата.

— Тук не сме в безопасност! — изпъшка. Наведе се, за да продължи с изкуственото дишане, но бе спрян от ръка, която го докосна по рамото.

— Няма смисъл — каза Кели, като му помогна да се изправи. — Той умря — добави и бавно се обърна към останалите: — Съжалявам, но отровата се разпространи твърде бързо. Нямахме противоотрова…

Натан погледна неподвижното тяло на младия тексасец и се изправи.

— Дявол да го вземе. Трябва да се махаме. Да се отдалечим колкото се може повече от водата. Не знам на какво разстояние от водните потоци могат да се движат тези създания, но това, което видях, имаше хриле. Едва ли биха могли да стоят дълго време извън водата.