Джеймс Ролинс - Амазония

— Но това е и единственият изход — възрази Карера.

— Не и в постройка като тази — добави Натан и взе мачетето в лявата си ръка. Посочи с него към стената, която бе най-отдалечена от реката и потока. — С това може да си направиш врата накъдето си поискаш.

Отиде до централния двор и видя там Франк и Уоксмън. Капитанът бе разгънал карта.

— Те са вече тук — съобщи им Натан. Отиде до стената и започна да изсича отвор през плетеницата от палмови и бананови листа. — Трябва да се махаме веднага.

Уоксмън кимна и размаха ръка.

— Тръгваме! Още сега!

Натан отвори изход през задната стена и изрита парчетата от листа встрани. Уоксмън даде знак на ефрейтор Окамото да тръгне напред. Натан забеляза, че войникът държи в ръце оръжие с необичаен вид.

— Огнепръскачка — обясни му Окамото. — Ако се наложи, ще си пробием път през тези копелета с пламъци.

Натисна спусъка и от дулото на оръжието излезе оранжев пламък, наподобяващ огнен змийски език.

— Чудесно! — Натан потупа ефрейтора по рамото. След многото дни, прекарани заедно в реката, войникът му бе станал симпатичен, макар че навикът му да си подсвирва все още продължаваше да го дразни.

Окамото смигна на Натан и излезе през отвора, без да се колебае. Натан забеляза, че на гърба на ефрейтора е прикрепен малък резервоар.

Последваха го други четирима рейнджъри: Варчак, Грейвс, Джоунс и Костос. Всички бяха затъкнал и гранатохвъргачки на своите карабини М — 16. Разпръснаха се по двойки отляво и отдясно на Окамото. Рейнджърите прекосиха лъча на лазерните сензори и веднага се чу сигнал за тревога.

— А сега, цивилните — заповяда Уоксмън. — Не се отдалечавайте. Нека между вас и гората през цялото време да има по един рейнджър.

Ричърд Дзейн и Ана Фонг бързо излязоха през отвора. След тях преминаха Олин и Мани, следван от Тортор. Последни излязоха Кели, Франк и Коуве.

— Да вървим — каза Кели на Натан.

Той кимна и се обърна назад към постройката. Уоксмън даваше разпореждания на последните рейнджъри, които щяха Да охраняват тила им. Двама войници се бяха надвесили над нещо в средата на двора.

— Да вървим, дами! — заповяда Уоксмън. Рейнджърите се изправиха. Един от тях, ефрейтор на име Самад Ямир, погледна Уоксмън и повдигна палец нагоре. Ефрейторът рядко говореше, а когато говореше, правеше го със силен пакистански акцент. Натан знаеше за Ямир само това и още нещо — че той е сапьорът на групата.

Погледна с известно подозрение устройството, оставено в двора.

Уоксмън забеляза погледа му и насочи дулото на карабината си към отвора.

— Вие персонална покана ли очаквате, доктор Ранд? Натан облиза устните си и последва Франк и Кели.

И този път зад гърба му се оказа редник Карера, сега екипирана с огнепръскачка. Тя започна да оглежда джунглата с присвити очи. Последни от постройката излязоха Уоксмън и Ямир.

— Не се отдалечавайте един от друг! — напомни Уоксмън. — Мръдне ли нещо, опичате го или го взривявате!

— Тръгваме към един хълм на пет километра оттук — каза Карера на Натан.

— Откъде знаеш, че е разположен там?

— От топографската карта — отвърна рейнджърката неуверено.

Натан я погледна въпросително.

— Работата е там, че на картата потока го нямаше — прошепна Карера.

Кели се извърна. Имаше измъчен вид. Не каза нищо.

Натан въздъхна. Това, че картата не бе точна, не го учуди. Реките и потоците във вътрешността на джунглата бяха непредсказуеми. Размерите и формите на езерата и тресавищата варираха в зависимост от валежите. Руслата на реките и потоците бяха още по-променливи. Заради това повечето бяха безименни и не се нанасяха на картите. Добре поне, че там бе нанесен хълмът.

— Движи се! — заповяда Уоксмън.

Групата вкупом се вмъкна в джунглата. Натан се огледа, опитвайки се да долови подозрителни шумове. В далечината се чуваше бълбукането на малкия поток. Той си представи как индианците се бяха устремили към него, без да си дават сметка за опасността и за смъртта, която ги дебнеше там.

Затътри се подир Франк и Кели. Джунглата се осветяваше от пламъка на оръжието на ефрейтор Окамото. Хората изкачиха мълчаливо ската на брега. Всички бяха забили поглед в джунглата около тях.

След около двайсет минути изкачване Уоксмън се обърна към войника до него:

— Ямир, запали кандилото!

Натан се извърна. Самад Ямир се бе обърнал с лице към мястото, което бяха напуснали. Бе метнал карабината си М — 16 през рамо и държеше нещо в ръце.