Джеймс Ролинс - Амазония

Не им се наложи да чакат дълго. Пръв се разнесе гласът на следотърсача ефрейтор Варчак.

— Открих нещо! — извика. Бе застанал на не повече от десет метра от тях, съвсем близо до тихите води.

Познатото им вече парче полиестерна тъкан бе закрепено с трън към палма, надвиснала над водата. Знаците върху него бяха почти еднакви с тези върху последното: инициалите на Кларк и стрелка, сочеща на запад, право към тресавището. Само датата беше различна.

— Пети май — прочете на глас Олин. — Само два дни разлика.

— Струва ми се, че Кларк е дошъл оттук — каза Варчак.

— Стрелката сочи към водата — намеси се Франк. Обърна шапката си така, че козирката й да застане над очите му, и се взря в пространството отвъд водата. В далечината се виждаше хълмистата местност, която Уоксмън му бе показал на картата: червеникави скали, гъсто обрасли с растителност проломи и малки плата, покрити с гори. Ефрейтор Окамото му подаде бинокъла си.

— Опитайте с него.

— Благодаря. — Франк го взе, огледа местността и после подаде бинокъла на Натан. Хълмовете и платата се доближиха до тях. Видя малки водопади, запълващи с вода блатистия район в низините, покрити с мъгла. Гъстата растителност, започваща от брега на тресавището, се извисяваше нагоре към върховете.

— Очевидно това тресавище съществува целогодишно благодарение на водите, които се спускат от възвишенията — прецени Натан.

Франк отмести бинокъла от лицето си и видя, че капитан Уоксмън наблюдава компаса си.

Натан посочи дървото.

— Предполагам, че тази стрелка сочи към следващия белег, оставен от Кларк. Вероятно му се е наложило да заобиколи тресавището. Това навярно му е отнело седмици.

Франк усети, че в гласа на доктор Ранд се промъкна нотка на отчаяние. Ако тръгнеха по пътя на Кларк, и на тях щяха да им трябват седмици.

Капитан Уоксмън отмести поглед от компаса към, тресавището.

— Ако стрелката сочи местоположението на следващия знак, ще тръгнем направо натам. Вместо да бием път цяла седмица, ще прекосим водата за един ден със салове.

— Останахме обаче без гумените лодки — съжали Франк. Капитанът го изгледа снизходително.

— Ние сме рейнджъри, а не скаути. Тази гора е пълна с всякакви дървета и с колкото искаш бамбук. С нашите въжета, че и с лианите, няма как да не сглобим два сала. На това са ни учили: да импровизираме с помощта на подръчни средства. До другия бряг да има най-много три километра.

— Добре. Така ще спестим доста дни — каза Натан.

— В такъв случай да се хващаме на работа. Трябва да сме готови още преди да се стъмни, а утре рано ще се отправим на път — състави плана Уоксмън. След това започна да дава нареждания. Едни от членовете на експедицията се заеха с влаченето на паднали трупи към реката, други, с изсичането на бамбук, трети, с търсенето на лиани.

Франк помагаше на военните и се изненада от бързината, с която събраха необходимия дървен материал. Скоро разполагаха с дървесина колкото за цяла флотилия от салове. Сглобяването им отне още по-малко време. Два дървесни ствола с приблизително еднаква дължина бяха поставени успоредно и захванати един за друг с помощта на голямо количество бамбук, въжета и лиани. Първият сал бе повлечен по калния бряг и тикнат в плитката вода.

Рейнджърите нададоха радостен вик. Натан се усмихна одобрително и продължи да дяла гребла от парчета бамбук и изсъхнали палмови листа. Не след дълго бе готов и вторият сал. Цялата работа им отне по-малко от два часа. Вторият сал бе завлечен до първия.

Слънцето започна да залязва. Небето се изпълни с пъстро червено, оранжево и индигово сияние.

Бивакът почти бе готов. Бяха наклали огън, приготвяха храна и подготвяха люлките си за спане. Франк тъкмо щеше да се присъедини към тях, когато видя тъмна ивица да разсича яркия слънчев диск. Присви очи.

Покрай него премина ефрейтор Окамото със съчки под мишница.

— Би ли ми услужил с бинокъла си? — помоли Франк.

— Разбира се. Бръкни в джоба на якето ми. Там е. Франк му благодари и взе бинокъла. Изчака войникът да отмине и доближи лещите до очите си. След малко откри тъмна ивица, издигаща се към небето. Какво бе това, дим? Ивицата се издигаше от далечните възвишения. Свидетелство за човешко присъствие? Продължи да я наблюдава с бинокъла.

— Какво виждаш? — попита Натан.

— Не съм сигурен. Струва ми се, че е дим. Дим, издигащ се над друго селище или лагер.

Натан се намръщи и взе бинокъла.

— Каквото и да е, идва насам.