Джеймс Ролинс - Амазония

Сетне изгуби съзнание и всичко потъна в мрак.

Кели внезапно се събуди. Разбудиха я оживени гласове. Изправи се рязко и заради това падна от люлката, и си удари коленете.

— Майната му! — изруга и се огледа.

Върху двата огъня бяха нахвърляни нови клони. Пламъците се издигаха високо и всичко наоколо бе силно осветено. В далечината се виждаха светлините на фенери, движещи се из гората. Явно, търсеха някого или нещо. От джунглата се раздаваха викове и заповеди.

Кели се изправи на крака и започна да се измъква от мрежата против комари. Наблизо бяха Натан и Мани, и двамата боси и облечени само по боксерки и потници. Между двамата бе застанал големият ягуар.

— Какво става тук? — извика Кели, като най-после се освободи от мрежата.

Останалите цивилни членове на експедицията бяха също полусъблечени и объркани. Кели веднага забеляза, че всички зелени брезентови люлки на рейнджърите бяха празни. Между двата огъня бе застанал ефрейтор с карабина в положение на готовност.

На въпроса й отговори Натан, който бе започнал да се обува.

— Един от часовоите е изчезнал. Трябва да стоим тук, докато войниците огледат района.

— Кой е изчезнал? Защо? Как?

— Ефрейтор Де Мартини.

Кели си спомни кой е. Мъж с гладка черна коса, широк нос и очи, изпълнени с подозрителност.

— Какво му се е случило?

— Все още никой не знае — обясни Натан и поклати глава. — Просто изчезнал.

До реката се чу крясък. Лъчите на повечето фенерчета се насочиха натам.

Професор Коуве се присъедини към тях. Кели забеляза, че Натан и професорът си размениха странни погледи. Сякаш знаеха нещо, неизвестно на другите.

Внезапно от другия край на лагера се появи Франк. Затича се към тях с фенер в ръка. Бе се задъхал и луничките изпъкваха ясно върху пребледнялото му лице.

— Открихме оръжието на изчезналия — извика и погледна към Натан, Мани и Коуве. — Вие тримата познавате джунглата по-добре от всички нас. Има нещо, за което искаме да чуем вашето мнение. Капитан Уоксмън помоли да отидете при него.

Цялата група цивилни тръгна към Франк, готова да го последва. Той ги спря, като повдигна ръка:

— Да дойдат само тримата.

— Ако е ранен, бих могла да помогна — обади се Кели. Франк за миг се поколеба, но й даде знак да се присъедини към тях.

Ричърд Дзейн понечи да го последва и дори отвори уста, готов да протестира, но Франк поклати глава.

— Не искаме там да се събират прекалено много хора.

Групата се запъти към реката. Ягуарът ги последва с безшумни стъпки, прилепен до господаря си. Навлязоха в гъстата растителност до брега на притока. Тук можеше да се види истинската джунгла — гъсталак от преплетени лиани, храсталаци и дървета. Като вървяха един зад друг, хората навлязоха в пищната растителност и се придвижиха към мястото, където светеха фенерите.

Кели вървеше непосредствено зад Натан. За пръв път забеляза широчината на плещите му и лекотата, с която се придвижваше из гората. Въпреки че бе висок мъж, заобикаляше лианите и храстите без усилия. Тя тръгна по стъпките му и се опита да повтори движенията му, но въпреки това продължи да се препъва в мрака.

Стъпи върху нещо хлъзгаво и насмалко не падна. Разпери ръце, за да омекоти удара. Натан обаче мигновено я подхвана.

— Бъдете внимателна.

— Бла… Благодаря — отвърна Кели и поруменя. Опита се да се хване за една лиана, за да се повдигне, но преди да направи това, Натан я отдръпна встрани. Тя успя да докосне лианата единствено с краищата на пръстите си.

— Какво пра… Ох! — Пръстите и бяха започнали да горят. Започна да ги разтрива в блузата си, но от това болката стана още по-силна. Стори й се, че ръката й е обхваната от пламъци.

— Спокойно — каза професор Коуве. — Не бива да я разтривате.

Откъсна шепа месести листа от тънко дръвче до него. Разтри ги в дланите си, след това хвана китката на Кели и намаза пръстите й с получилата се маслена течност. Болката моментално намаля. Кели погледна с почуда смачканите листа.

— Това е ку-ру-не — поясни Натан. — От семейството на теменугите. Силно обезболяващо средство.

Коуве продължи да разтрива пръстите й, докато болката изчезна.

На светлината на фенерчето на брат си видя, че в краищата на пръстите й се бяха образували два мехура.

— Добре ли си? — попита Франк.

Тя кимна утвърдително. Чувстваше се глупаво.

— Продължавайте да разтривате с ку-ру-не и ще ви мине — посъветва Коуве и я потупа бащински по ръката.

Натан й помогна да се изправи и й посочи сивата лиана.