Джеймс Ролинс - Амазония

Маршал положи ръце на раменете й. Отмести косата й и я целуна нежно по шията.

— Нищо няма да им се случи — прошепна тихо в ухото й. На петдесет и четири години Маршал бе красив мъж.

Черната му ирландска коса бе започнала да посребрява по слепоочията. Волевата извивка на челюстта му бе омекотена от сочни устни. Очите му, кафяви със синкави жилки, я пленяваха.

— На Кели и Франк нищо няма да се случи — отсече той. — Сега ти го повтори.

Тя се опита да сведе поглед, но той задържа брадичката и с пръст.

— Повтори го, моля те. Направи го заради мен. Искам да го чуя от твоята уста.

Тя видя как в очите му проблесна болка.

— На Кели и Франк… нищо няма да се случи — промърмори Дорийн. Изричането на тези думи на глас, странно защо, я поуспокои.

— Така е — потвърди той. — Нали ние ги възпитахме?

— Прав си — съгласи се Лорийн и прегърна силно мъжа си. Той я целуна по челото.

— Аз ще отведа Джеси в детската градина.

Тя не възрази. След като прегърна внучката си до входната врата, позволи да я придружат до нейното БМВ. Четирийсетминутното пътуване до института премина като през мъгла. Когато пристигна, грабна куфарчето си и се устреми към вратите с цифрови ключалки, водещи към главната сграда. Хубаво бе, че след мъчителната нощ щеше отново да се заеме с работа, да се разсее и да забрави страховете си.

Отправи се към кабинета си и по пътя срещна познати лица. Днес трябваше да получи пълния доклад на имунолозите и много й се искаше да провери предположението на Кели, че имунната система на Джерълд Кларк се е променила. Предварителните отчети, които получаваше на парче, не й бяха от особена полза. При многото ракови процеси, опустошили тялото, бе трудно да се правят обобщения.

Лорийн стигна до кабинета си и видя, че пред входа му е застанал непознат.

— Добро утро, доктор О’Брайън — поздрави я той и й подаде ръка. Бе на не повече от двайсет и пет години, слаб и с бръсната глава. Бе облечен в син работен комбинезон.

В качеството си на ръководител на проекта МЕДЕА Дорийн познаваше лично всички, ангажирани в изследването. Не обаче и този човек.

— Да?

— Аз съм Ханк Алвизио.

Името й говореше нещо. Дорийн се опита да се сети откъде го знае.

— Епидемиолог съм — поясни мъжът, след като забеляза нейната обърканост.

— Ах, да наистина. Прощавайте, доктор Алвизио. Младият човек бе епидемиолог от Станфорд. Досега не се бе срещала лично с него. Той се бе специализирал в изучаването на заразяването с болести.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Дорийн. Той измъкна кафяв плик.

— Има нещо, което искам да ви покажа.

— След десет минути имам заседание със специалистите от отдел „Имунология“ — каза Дорийн, след като погледна часовника си.

— Това е още едно основание да се запознаете с материала. Тя отключи вратата на кабинета си с магнитна карта за самоличност и го покани да влезе. После включи осветлението, седна зад бюрото си и го покани да седне.

— Какво ми носите?

— Нещо, с което се занимавам от известно време. — Той започна да се рови в плика. — Имам информация, която ме смущава, и искам да я споделя с вас.

— Каква информация?

— Медицинска информация от Бразилия. Опитах се да разбера дали там има и други случаи, подобни на случая с Джерълд Кларк.

— Имате предвид други хора, на които да са се възстановили крайници?

Той се усмихна срамежливо.

— Не, разбира се. Опитах се като епидемиолог да разбера какви видове рак се развиват сред хората, обитаващи бразилската тропическа джунгла и в частност района, където е умрял Кларк. Реших, че ако проследим случаите и видовете на раковите заболявания, това би могло косвено да ни помогне да разберем откъде е минал този човек.

Дорийн се изправи в креслото си. Това бе интересно. Свидетелстваше за съобразителност. Нищо чудно, че бяха включили и доктор Алвизио в проекта. Ако той успееше да открие средище на подобни ракови заболявания, това щеше да стесни периметъра на търсене. Съответно щеше да съкрати времето, през което Кели и Франк се разхождаха из джунглата.

— И какво открихте?

— Не това, което очаквах — отвърна той разтревожено. — Установих връзка с всички градски болници, клиники и медицински центрове в района. Те започнаха да ми изпращат сведения за последното десетилетие. Отне ми доста време да обработя информацията с помощта на компютърни модели.

— Открихте ли някакви специфични тенденции в раковите заболявания в района? — попита обнадеждено Лорийн. Докторът поклати глава.