Джеймс Ролинс - Амазония

— Не открих нищо подобно на туморите на Джерълд Кларк. Той изглежда е уникален случай.

Лорийн се опита да скрие разочарованието си, но все пак в гласа й се промъкна раздразнение.

— Какво открихте в такъв случай?

Той извади лист от плика и й го подаде. Тя сложи очилата си за четене.

Бе карта на Северозападна Бразилия. Бе пълно с реки, движещи се в една посока — към Амазонка. Големите и малки градове бяха разположени най-често при плавателните канали и пристанищата. На черно-бялата карта бяха нанесени много малки знакове „х“. Младият доктор посочи няколко знака с върха на химикалката си.

— Тук са отбелязани всички медицински учреждения, които предоставиха информация. Обади ми се лекар от болница в град Барселос. — Докторът посочи градче на Амазонка на около триста километра от Манаус. — Там имат проблем с вирус, засегнал децата и старите хора в града. По симптомите наподобява хеморагична треска: висока температура, повръщане, подуване на жлезите, рани по вътрешността на устната кухина. Вече са умрели към дванайсет деца. Докторът от Барселос каза, че такова нещо досега не бил виждал и помоли за помощ. Обещах да му помогна.

Лорийн леко се намръщи. Епидемиологът бе нает, за да работи само и единствено по техния проект. Не го прекъсна обаче.

— Тъй като вече бях създал връзки в района, изпратих спешно запитване до всички. Помолих да ми съобщят дали и при тях има случаи на тази епидемия.

Доктор Алвизио извади друг лист от плика. Бе същата карта. На този екземпляр обаче много от знаците „х“ бяха обградени от сини кръгчета и до тях бяха изписани дати.

— Това са местата, където са открити подобни случаи. Лорийн разтвори широко очи. Кръгчетата бяха много. Поне в дузина здравни заведения имаше случаи на заболяването.

— Улавяте ли тенденцията?

Лорийн отново погледна картата и бавно поклати глава. Епидемиологът посочи един знак „х“ в син кръг.

— Датирал съм всички регистрирани случаи. Този е първият — докторът почука едно кръгче и я погледна в очите. — Това е мисията във Ваувай.

— Мястото, където е бил открит Джерълд Кларк? Докторът кимна утвърдително.

Тя си спомни един от докладите на експедицията, изпратен още през първия ден. Мисията бе опожарена от суеверни индианци. Паникьосали се, след като няколко деца станали жертви на неизвестно заболяване.

— Свързах се с местните власти — продължи доктор Алвизио. — Малкият параход, който пренесъл тялото на Кларк, е спрял на всички тези пристанища. — Докторът посочи няколко градчета по реката. — Навсякъде, откъдето е преминало тялото, са се появили случаи на болестта.

— Боже мой! Смятате, че тялото е носител на някакъв патоген, така ли?

— В началото допуснах и такава възможност. Болестта е могла да се разпространи от Ваувай по много начини. Почти целият транспорт в района е речен, така че всички заразни болести биха се разпространили по същия модел. Моделът сам по себе си не е достатъчно доказателство, че тялото е източник на заразата.

Дорийн въздъхна с облекчение.

— Няма как да е било тялото — поясни. — Дъщеря ми се е запознала със състоянието на трупа, преди да напусне Бразилия. Бил е проверен за всякакви патогени: холера, жълта треска, денге, малария, тиф, туберкулоза. Работило се е съвестно. Тялото е било тестувано за всякакви възможни патогени. Било е чисто.

— Боя се, че не сте права — възрази тихо Алвизио.

— Защо смятате така?

— Днес сутринта получих този факс от Маями. — Подаде и последния лист. — Тялото на Кларк е било инспектирано в митницата на международното летище. Сред местните деца вече има три случая на заболяването. И в трите става дума за деца на служители на летището.

Дорийн, ужасена от чутото, се отпусна в креслото си.

— Значи каквато и да е болестта, вече е тук. Ние сме я донесли тук. Това ли искате да кажете?

Докторът кимна утвърдително.

— Силно заразна ли е?

— Трудно е да се твърди това с положителност. Дорийн си даваше сметка, че макар и млад, докторът трябваше да е водещ специалист в областта си. Иначе нямаше да е тук.

— Каква е вашата преценка? Вече имате собствено становище, нали?

Докторът преглътна, преди да и отговори.

— От началните данни за болестта и за инкубационния период излиза, че е стократно по-заразна от обикновения грип… Не по-малко заразна е от вируса ебола.

Дорийн усети, че пребледнява.

— А смъртността?

Доктор Алвизио сведе поглед и поклати глава.

— Ханк? — каза тя дрезгаво. Гласът й бе изпълнен със страх.