Но тази информация не бе удовлетворила Луи.
Бе отвлякъл младия ефрейтор, защото останалите му източници се бяха оказали плачевно некомпетентни, що се отнасяше до подробностите от живота на рейнджърите. Не му бяха съобщили нищо за огневата им мощ, за кода на техните радиостанции и за ежедневното им разписание. Освен това военните винаги имаха задачи, известни единствено на самите тях. На последно място Луи бе го отвлякъл, за да предизвика противника си, и да провери готовността на собствените си сили.
Акцията бе осъществена безупречно. Малка група с очила за нощно виждане се бе промъкнала откъм реката. Отровиха един от рейнджърите със специална стрела с кураре, приготвена от Цуи. След това прикриха следите си с изпражнения и фалшиви следи от кайман. После любовницата му поддържаше живота на пленника с помощта на дишане уста в уста, докато го закарат в лагера и му дадат противоотрова.
Цуи обаче разкри истинския си талант по време на дългата нощ. Нямаше равна на себе си в изкуството на изтезанията. Редуваше удоволствията и болките в хипнотичен транс, докато накрая пречупеше волята на жертвата си.
— Моля ви, убийте ме — изстена младият мъж и от устата му потече кръв.
— Скоро ще сторя и това, драги приятелю. Първо обаче искам да ви задам няколко въпроса.
Луи се отдръпна, докато Цуи размахваше горящите листа из палатката, обикаляйки около ефрейтора. Забеляза, че сломеният войник следеше с ужасен поглед всичките й движения. Това подейства възбуждащо на Луи, но той не изгуби самообладание.
— Нека първо да чуем няколко цифри.
През следващите минути научи всички кодове и часове за връзка на военното подразделение. Не записа нищо, тъй като запамети всички честоти и други цифрови данни. Тази информация щеше да му бъде изключително полезна за подслушването на противника. Осведоми се за всички подробности за въоръжението на рейнджърите: брой и видове оръжие, бойна подготовка, слабости, средства за въздушна подкрепа.
Рейнджърът се оказа разговорлив. Даваше дори повече информация от тази, която искаха от него. — …сержант Костос държи в раницата си две бутилки уиски… в лодката на капитан Уоксмън има сандък с напалмови минибомби… ефрейтор Конджър притежава брой на списание „Пентхауз“…
— Почакайте, господине. Напалмови бомби ли казахте?
— Минибомби… може би дузина…
— Защо ви са?
Ефрейторът изглеждаше объркан.
— Джеймс — каза строго Луи.
— Не знам… Предполагам, че за да се разчисти част от джунглата при необходимост… Да се отстрани някакво препятствие от пътя ни…
— Каква площ може да унищожи една от тези бомби?
— Не знам… — изхълца пленникът. — Не съм сигурен… Може би един акър… Не знам…
— Казваш ли ми истината, Джеймс? — Луи посочи с пръст Цуи. Тя се бе отегчила от разговора и седнала със скръстени крака, делово подреждаше до себе си нови инструменти.
По знак на Луи тя се изправи и подобно на дива котка, тръгна към голия войник.
— Не… — проплака ефрейторът. — Нищо друго не знам!
— Трябва ли да ти вярвам?
— Моля ви се…
— Струва ми се, че ти вярвам. — Луи се обърна към любовницата си: — Аз вече приключих работата си, мила. Оставям го на теб.
Тя се доближи до него и подложи буза за целувка.
— Не… — изстена човекът, разпънат на земята.
— Не се бави, мила. Слънцето вече изгря и не след дълго ще се отправим на път.
Тя отвърна на думите му с усмивка. Миришеше на дим и бе пълна със скрити страсти. На излизане от палатката Луи забеляза, че тя се наведе, за да вземе костната си игла и конците. В последно време Цуи бе започнала да използва нов начин в подготовката за препарирането на човешки глави. Зашиваше им очите, докато са още живи. За да разбере по-добре характера им, предположи Луи. Шаманите от племето на шуарите възприемаха очите като пътека към духа.
Зад себе си чу пронизителен вик.
— Цуи, не забравяй парцала — смъмри я Луи. Допусна грешката да погледне през рамо.
Цуи се бе надвесила над лицето на ефрейтора, стиснала главата на пищящия човек с бедра, докато работеше с иглата и конеца. Луи присви удивено вежди. Изглежда, Цуи се опитва да направи нещо ново.
— Прощавай, мила. — Той се поклони и излезе от палатката. Очевидно бе избързал с укора си. Парцалът не се оказа необходим.
Цуи вече бе започнала да зашива устата на ефрейтора.
ЧАСТ ТРЕТА
Оцеляване на най-пригодните
БРАЗИЛСКО ОРЕХЧЕ
СЕМЕЙСТВО Lecythidaceae
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу