Джеймс Ролинс - Амазония

— Бях ли прав за състоянието на устната кухина? Дорийн въздъхна.

— Изводът ви е правилен. Карцинома на люспестите клетки. Ако съдя по високата степен на митоза и на отсъствието на диференциация, това е злокачествен тумор първа категория. Един от най-лошите, които съм виждала.

— Значи езикът на жертвата не е бил отрязан. Просто е бил разяден от рака.

Дорийн потрепери съвсем непрофесионално. Устната кухина на мъртвеца бе пълна с тумори. Езикът му се бе превърнал в малък кървав израстък, разяден от карциномата. Уврежданията съвсем не се изразяваха само в това. По време на аутопсията бе установено, че буквално цялото му тяло — бял дроб, черен дроб, бъбреци, далак, панкреас — е засегнато от ракови образувания в най-различни фази на развитие.

Дорийн погледна многото проби, приготвени от хистологичната лаборатория. Всяка една от тях съдържаше частици от тумори или от костен мозък.

— Имате ли някакво предположение за началото на рака на устната кухина? — попита патологът.

— Трудно ми е да назова определен ден, но предполагам, че е започнал да се развива преди шест или осем седмици.

Събеседникът й подсвирна от удивление.

— Много бързо се е развил!

— Знам. Повечето от останалите образци, които успях да прегледам, показват също така подобна висока степен на злокачественост. Не открих дори едно раково образувание, по-старо от три месеца. И все пак останаха още доста образци за анализ.

— Какво ще кажете за тератомите?

— И те са същите. На възраст от един до три месеца. Обаче…

— За Бога, в цялата тази работа не виждам нищо смислено — прекъсна я доктор Хиберт. — Никога не съм виждал толкова много ракови тумори в едно тяло. Особено тератоми.

Лорийн разбираше смущението му. Тератомите бяха кистови тумори на зародишните стъбловидни клетки на тялото. Ставаше дума за тези редки зародишни клетки, които можеха да достигнат зрялост във всяка тъкан: в мускулите, в косите, в костите. Тумори от тези клетки обикновено се срещаха само в някои органи, тимуса или тестисите. В тялото на Джерълд Кларк обаче ги имаше навсякъде. И дори това не бе най-странното.

— Стенли, при това не са просто тератоми. Те са тератокарциноми.

— Нима? Всичките ли?

Тя кимна утвърдително, преди да съобрази, че разговаря по телефона.

— Да, до една.

Тератокарциномите бяха злокачествената форма на тератомите. Представляваха бурно развиващи се ракови образувания, които засягаха мускулите, косите, зъбите, костите и нервите.

— Никога досега не бях виждала такива образци — продължи Дорийн. — Открих образувания, засегнали черния дроб, тестикулите, дори жлезите.

— Това може би обяснява нещата, които открихме тук — каза Стенли.

— Какво имаш предвид?

— Още в началото на разговора ти казах, че е добре да дойдеш тук и да видиш лично.

— Добре — въздъхна тя отчаяно. — Идвам веднага. Лорийн приключи разговора и се отдръпна от масата с микроскопа. Протегна се, тъй като се бе схванала от двата часа, прекарани над пробите. Замисли се дали да не позвъни на съпруга си, но той вероятно бе много зает. Освен това щеше да се свърже с него след час, когато настъпеше моментът за връзка с Франк и Кели.

Наметна лабораторната си престилка, излезе от помещението и се спусна по стълбите към моргата на института. Не бе в добро настроение. Въпреки че бе лекарка и вършеше такава работа десет години, не й бе приятно да се занимава с цялостни некропсии. Предпочиташе приветливата и чиста хистологична лаборатория пред моргата с нейните триони, маси от неръждаема стомана и теглилки. Днес обаче нямаше избор.

Докато прекосяваше дългия коридор, замисли се отново върху загадката. Джерълд Кларк бе изчезнал за четири години, а после бе излязъл от джунглата с нова ръка. Това наистина бе чудотворно лечение. За сметка на това обаче тялото му бе буквално унищожено от тумори, появили се само три месеца преди смъртта му. Кое бе предизвикало тези внезапни ракови образувания? Защо в тях преобладаваха чудовищните тератокарциноми? И най-важното, къде бе прекарал Кларк тези четири години?

Поклати глава. Бе твърде рано, за да търси отговори. Тя обаче вярваше в съвременната наука. Беше убедена, че благодарение на нейната работа и усилията на децата й загадката щеше да бъде разгадана.

Влезе в съблекалнята, нахлузи сини хартиени чорапи върху обувките си, разтри малко „Викс Вапоруб“ под носа си, за да неутрализира миризмите, и постави върху лицето си хирургична маска.