Джеймс Ролинс - Амазония

— Не мога да разбера защо не можем да използваме спални чували. Навсякъде, където съм нощувал на открито, съм ползвал спален чувал.

— Това е джунгла — каза Натан. — Ако спите върху земята, на сутринта можете да се събудите с всякакви твари в леглото си: змии, гущери, скорпиони, паяци.

Франк промърмори недоволно, но продължи да си приготвя леглото.

— Добре, добре. Няма как, ще спя в тази проклета люлка. Защо обаче трябва да слагам мрежа против комари? Нали и без това цял ден ни хапаха?

— Защото през нощта стават хиляда пъти по-свирепи. И ако те не ти изсмучат кръвта, ще я изсмучат прилепите вампири.

— Вампири? — възкликна Кели.

— Тук е пълно с такива прилепи. През нощта човек трябва да се пази от тях даже когато излиза по нужда. Нападат всички топлокръвни същества. Очите на Кели се разшириха.

— Вие нали сте ваксинирана против бяс? Кимна утвърдително.

— В такъв случай всичко е наред.

Тя погледна леглото, което той бе приготвил. Натан се изправи и лицето му се оказа само на няколко сантиметра от нейното.

— Благодаря ви.

Натан отново бе изненадан от цвета на очите й. Изумруденозелени със златисти жилки.

— Няма защо. — После се обърна към огъня и забеляза, че групата се събира за вечеря. — Да видим какво са приготвили за ядене.

Натан отиде до огъня и забеляза, че Мани и Дзейн водеха разгорещен спор.

— Как можете да възразявате срещу ограниченията върху изсичането на дървета? — попита Мани, като си взе парче риба от тигана. — Изсичането на горите с търговска цел е най-големият враг на тропическите джунгли в целия свят. Тук, в Амазония, всяка секунда губим по един акър горска площ.

Дзейн бе седнал върху един пън. Бе свалил якето си и навил ръкавите на ризата си, сякаш се гласеше да се бие с някого.

— Статистическите данни, които ми съобщавате, са неточни. Изопачени са от защитниците на околната среда. Не са научно издържани и целят повече да уплашат, отколкото да просветят хората. Спътниковите фотографии показват, че деветдесет процента от бразилската джунгла са все още непокътнати.

— Дори и данните за обезлесяването да са пресилени, както вие твърдите, това, което губим, остава загубено за вечни времена. С всеки изминат ден губим сто различни вида растения и животни. Губим ги завинаги.

— Това са ваши твърдения — отвърна спокойно Дзейн. — Твърдението, че една изсечена тропическа джунгла не може да се възстанови, е невярно. В индонезийските джунгли след осемгодишна промишлена сеч темповете на възстановяване на флората и фауната надминаха всякакви очаквания. Същото важи и за вашите гори. През 1982 година с цел да се разработят едни мини бяха изсечени значителни горски площи в Западна Бразилия. Петнайсет години по-късно учените установиха, че възстановената гора не може да се отличи от околната. Следователно непрекъснатият дърводобив е възможен и човекът и природата могат да съжителстват и в джунглата.

Натан се запита дали този човек не бе слабоумен. Как можеше да защищава унищожаването на тропическите джунгли?

— А какво ще кажете за селяните, които изгарят джунглата, за да си освободят място за пасбища и ниви? Предполагам, че подкрепяте и това.

— Естествено. За горите в западната част на Америка е здравословно в определени интервали да изгарят. Така околната среда донякъде се обновява. Защо тук трябва да е различно? Когато господстващите видове бъдат отстранени чрез сеч или изгаряне, получава шансове за развитие това, което наричаме „потиснати видове“, по-малките дървета и храсталаци. А в действителност именно те са най-ценни от медицинска гледна точка. С какво ще им навредят малко изгаряне и малко сеч? Те са полезни за всички ни.

Намеси се Кели.

— Вие обаче пренебрегвате глобалните последици от тези действия. Парниковия ефект например. Не сте ли съгласен, че тропическите гори са пословичните „бели дробове на планетата“, източник на кислород?

— Боя се, че тук е уместна само думата „пословични“ — отвърна тъжно Дзейн. — Най-новите изследвания, извършени с помощта на метеорологични спътници, показват, че приносът на горите към световните запаси на кислород е съвсем малък, да не кажа нулев. Тук имаме затворена система. Короните на високите дървета наистина произвеждат големи количества кислород, които обаче се усвояват изцяло от приземния слой на гората с нейните разложителни процеси. Така че в случая кислородното салдо е нулево. Единствените райони, които действително обогатяват атмосферата с кислород, са районите, където растат млади вторични гори. Районите, в които новите млади дървета произвеждат изобилен кислород. Накратко, именно контролираното обезлесяване е здравословно за земната атмосфера.