Джеймс Ролинс - Амазония

— Как се чувстваш? Разбрах, че си се сдърпал с Дзейн.

— Добре съм — отвърна Натан след дълга въздишка. Тортор докосна крака му с косматата муцуна и Натан почеса ягуара зад ухото. — Имам обаче усещането, че постъпих глупаво.

— Нямаш причини да мислиш така. Самият аз не изпитвам никакво доверие към този човек. Видя ли как се е облякъл като конте? Този човек въобще влизал ли е в джунгла?

Натан се усмихна.

— А я виж доктор Фонг, на нея дрехите й отиват — продължи Мани. — Нея не бих я изгонил от люлката си. А Кели О’Брайън…

Разговорът им бе прекъснат от внезапна глъчка. Групата бе спряла до една от извивките на реката. Мани и Натан побързаха да се присъединят към останалите.

Видяха, че Ана Фонг и професор Коуве се бяха навели над кану, издърпано на брега на реката и неумело прикрито с палмови листа.

— Бил е тук — съобщи им Кели.

Натан я погледна. Лицето на Докторката, цялото обляно в пот, почти сияеше. Бе дръпнала косата си назад и я бе обвила със зелена кърпа.

Професор Коуве държеше едно от палмовите листа в ръка.

— Това е откъснато от палма мвапу. Откъснато, а не отрязано. — Професорът посочи на останалите неравните краища на листа.

— Агентът Кларк не е имал нож в себе си, когато са го открили — каза Кели.

Професор Коуве прокара пръст по сухия и вече пожълтял ръб на откъснатото място.

— Ако съдя по степента на разложение, този лист е бил откъснат преди около две седмици.

— Значи по времето, когато Джерълд Кларк се е появил в селото — каза Франк.

— Точно така.

— С други думи няма съмнение, че е използвал тази лодка, за да стигне дотук — каза възбудено Кели.

Натан погледна малката река. И двата й бряга бяха обрасли с гъста растителност: лиани, храсталаци, мъхове и папрати. Самата река бе широка около десетина метра и кафява на цвят. Непосредствено до брега водата бе достатъчно бистра, за да се види калното дъно. Само на метър от него обаче вече нямаше видимост.

Под повърхността на реката можеше да се крие какво ли не: змии, каймани, пирани. Можеше да има и скатове. Някои от тях бяха толкова големи, че отхапваха краката на непредпазливите плувци.

Капитан Уоксмън се доближи до тях.

— Оттук накъде ще продължим? Мога да поискам да ни изпратят лодки с хеликоптер. После обаче накъде ще вървим?

— Струва ми се, че мога да ви отговоря — каза Ана Фонг и разчисти кануто от закрилите го палмови листа. Малките й пръстчета опипаха вътрешността на лодката. — Начинът, по който е издълбано това кану, както и червените ивици по краищата му говорят, че е дело на племето яномамо. Само те правят такива канута.

Натан коленичи до нея и също прокара ръка по вътрешността на лодката.

— Тя е права. Кларк е получил или може би откраднал това кану от племето яномамо. Ако тръгнем нагоре, срещу течението, ще можем да разпитаме индианците яномамо дали са виждали наскоро бял човек, или дали не им липсва някое кану — каза Натан и се обърна към Франк и Кели: — Тогава отново ще мислим накъде да продължим.

Франк кимна в знак на съгласие и се обърна към капитан Уоксмън:

— Казахте, че могат да ни снабдят с лодки?

— Да. Ще съобщя нашата позиция по радиото и хеликоптерите ще ги донесат. Това обаче ще ни отнеме останалата част от деня, така че ще е добре да си приготвим бивак.

Всички се заеха с устройването на временен лагер в близост до брега на реката. Накладоха огън. Коуве набра диви сливи и орехи савари от близката гора, а Мани, след като изпрати Тортор в джунглата да ловува, с помощта на прът и мрежа улови няколко пъстърви.

През следващия час джунглата се изпълни с рева на хеликоптери. Уплашените горски птици и маймуни се разкрещяха и разбягаха. Хеликоптерите спуснаха във водата три големи сандъка, които бяха изтеглени на брега с помощта на въжета. В сандъците имаше самонадуващи се понтонни лодки с малки двигатели, плавателни средства, които рейнджърите наричаха „гумени щурмоваци“. Още преди залез слънце трите черни лодки бяха завързани за крайбрежните дървета.

Докато войниците работеха, Натан опъна люлката си и започна да простира върху нея мрежата против комари. Забеляза, че Кели се занимава със същото, но среща известни затруднения. Реши да й помогне.

— Мрежата трябва да се постави така, че въобще да не докосва люлката. Инак комарите ще ви ухапят направо през тъканта.

— Ще се справя — увери го Кели, но личеше, че това занимание й е непривично.

— Позволете да ви помогна — каза Натан. После с помощта на камъчета и парчета дърво закрепи мрежата против комари както трябва. Оформи я като копринена палатка около леглото на Кели. В близост до тях Франк се мъчеше със своята мрежа.