Джеймс Ролинс - Амазония

Натан изпитваше смесени чувства. Бе разгневен и едновременно не вярваше на ушите си.

— А какво ще кажете за хората, които живеят в гората? През последните петстотин години броят на индианците, обитаващи джунглата, е спаднал от над десет милиона на по-малко от двеста хиляди. Предполагам, че ще одобрите и това.

Дзейн поклати глава.

— Разбира се, че не. Това е истинска трагедия. Когато един местен лечител умре, без да е предал някому познанията си, светът губи незаменима информация. Именно това е една от причините да настоявам да ви отпускат средствата за финансиране на вашата работа с изчезващите племена. Това е неоценима дейност.

— Гората и обитателите й обаче са едно цяло. Дори това, което казвате, да е вярно, обезлесяването унищожава някои видове. Не можете да отречете това.

— Вярно е, обаче движенията на зелените раздуват числата им.

— И все пак дори един-единствен вид може да се окаже много важен. Като мадагаскарския зимзелен например.

Лицето на Дзейн почервеня.

— Е, в случая става дума за едно изключение. Такива растения не се срещат всеки ден.

— Какво представлява мадагаскарският зимзелен? — попита заинтригувано Кели.

— Розовият зимзелен на остров Мадагаскар е източник на две силни лекарства против рака: винбластин и винкристин.

— Сещам се — отвърна Кели. — Използват се за лечението на болестта на Ходжкин, на лимфоми и на много видове рак по децата.

— Така е — потвърди Натан. — Тези лекарства всяка година спасяват хиляди деца. Растението, от което те се получават, в самия Мадагаскар вече не може да се открие. Какво щеше да се случи, ако тези свойства на розовия зимзелен не бяха открити навреме? Колко деца щяха да загинат без него?

— Вече казах, че растения като зимзелена се срещат много рядко.

— Как можете да сте сигурен в това? Въпреки всичко, което говорите за статистически данни и спътникова фотография, едно е ясно: всяко растение е потенциално лечебно средство. Всеки растителен вид е безценен. Можем ли да знаем от какви лекарства бихме се лишили, ако изсичането на горите е безконтролно? Може ли да знаем кое растение ще помогне за лекуването на СПИН? Или на диабета. Или на стотиците видове рак, които измъчват човечеството.

— А дали някое от тях не би помогнало за възстановяването на крайници? — подхвърли Кели.

— Знам ли? — отвърна Ричърд Дзейн, намръщи се и впери поглед в пламъците.

— Вярвам, че разбрахте мисълта ми — приключи Натан. При огъня се появи Франк, който не даде вид да е впечатлен от състоялите се преди малко разгорещени спорове.

— Ще изгори рибата — подсети ги високият мъж и посочи забравения тиган, от който бе започнал да се надига черен пушек. Мани веднага го измъкна от огъня.

— Добре че е внимателният господин О’Брайън, инак тази вечер щяхме да останем на сухоежбина — каза развеселено.

— Олин вече включи спътниковата антена към лаптопа — каза Франк на Кели. — След час би трябвало да се свържем със САЩ.

— Чудесно — отвърна Кели и отмести поглед към Олин Пастернак, който продължаваше да се занимава с компактна спътникова антена, прикрепена към компютърно оборудване. — Може би ще получим някакви резултати от аутопсията на тялото на Кларк. Нещо, което да ни бъде от полза.

Натан чу разговора им. Втренчил поглед в пламъците, реши, че може би е трябвало да послушат шамана от племето яномамо и да изгорят тялото. Индианците наистина разбираха по-добре от всеки друг загадките и потайностите на джунглата. „На боеси инги сабе ала сани“ — в джунглата наистина индианецът знае всичко.

Джунглата започна да се изпълва с най-различни звуци. Митовете за гъстата гора сякаш започнаха да се материализират. В този гъст лес всичко бе възможно.

Дори и проклятието на бан-али.

7 август, 17:32 ч.

Институт „Инстар“, Лангли, щата Вирджиния

Дорийн О’Брайън тъкмо се бе надвесила над микроскопа си, когато се обадиха от моргата.

— Дявол да го вземе — промърмори тя. Стана от стола си, намести върху носа си очилата за четене, дотогава закрепени върху челото й, и натисна копчето на апарата. — Тук хистологията.

— Доктор О’Брайън, според мен трябва да дойдете тук и да видите нещо — разнесе се от слушалката гласът на Стенли Хиберт, патолог и съдебен експерт в „Джон Хопкинс“ и сътрудник на МЕДЕА. Бе привлечен като консултант при аутопсията на Джерълд Кларк.

— В момента съм доста заета с биопсията. Току-що започнах да разглеждам образците на тъканите.