Джеймс Ролинс - Амазония

— Искаш да кажеш, че ако успеем да открием този механизъм…

— Успеем ли, това ще означава край на рака и революция в медицината.

Стенли поклати глава и възобнови кървавото си занимание.

— Да се помолим на Бога синът ти и дъщеря ти да открият това, което търсят.

Дорийн кимна и се отправи към изхода. Погледна часовника си. Споменаването на Франк и Кели я подсети, че наближаваше часът на сеанса. Бе време да сверят информацията си. Погледна за последен път това, което бе останало от Джерълд Уолъс Кларк, и излезе.

— В тази джунгла има нещо — промърмори под нос. — Какво ли е?

7 август, 20:32 ч.

Амазонската джунгла

Кели, отдалечила се от останалите, се опитваше да осмисли информацията, съобщена от майка й. Погледна към джунглата, откъдето се разнасяше хорът на щурци и речни жаби. Светлината на огъня проникваше само на няколко метра в сенчестите дебри на гората. Джунглата криеше своите тайни.

Близо до нея група рейнджъри инсталираха защитната система от сензори, засичащи движения. Лазерният лъч, разположен на около метър над земята и отделящ лагера от джунглата, целеше да установи присъствието на хищници, осмелили се да се доближат до тях повече, отколкото трябва.

Кели отново втренчи поглед в тъмната гора.

Какво се бе случило с агент Кларк?

— Доста зловещи новини наистина — разнесе се глас зад гърба й.

Бе професор Коуве. Кели го изгледа. Шаманът очевидно не бе изгубил умението си да се придвижва по джунглата безшумно и незабележимо.

— Прав сте. Наистина са зловещи.

Коуве извади лулата си, натъпка я с тютюн и я запали. Усети силното ухание на ароматизиран тютюн.

— Какво е вашето мнение за предположението на майка ви? В смисъл, че може да съществува връзка между туморите и регенериралата се ръка?

— Любопитно е… И може би не е неоснователно.

— Така ли мислите?

— Преди да напусна САЩ, прочетох много материали по въпроса за регенерирането. Реших, че трябва да съм готова за всичко, преди да отпътувам за тук.

— Това е наистина умно от ваша страна. Когато става дума за джунглата, подготовката и знанията могат да предопределят оцеляването или гибелта.

Кели кимна и продължи да разсъждава на глас. Бей приятно, че може да изразява мислите си и да ги споделя с друг.

— По време на тази подготовка попаднах на интересна статия в „Алманах на Националната академия на науките“. През 1999 година изследователски екип във Филаделфия провел опити с мишки с увредени имунни системи. Целта била да се изучават множествената склероза и СПИН. Когато започнали да работят с лишените от имунна защита, случило се нещо странно и неочаквано.

— Какво?

— Изследователите пробили дупчици в ушите на мишките — това е обичаен начин да се маркират опитните животни. Установили, че перфорациите зараствали удивително бързо, без да остава и следа от рана. Не само че нямало белези, но цялата повредена тъкан се била възстановила: хрущялът, кожата, кръвоносните съдове, дори нервите. След това ръководителката на екипа доктор Елън Хебер-Кац провела няколко опита. Ампутирала опашките на няколко мишки, но те поникнали отново. Прекъснала очните нерви на други, но те се възстановили. Премахнали част от гръбначния мозък на друга мишка, но и той се възстановил след месец. Подобна фантастична регенерация дотогава никога не била срещана при бозайниците.

— Кое я е направило възможна? — попита Коуве, като отмести лулата си. Очите му бяха изпълнени с удивление.

— Не знам. Единственото различие между тези мишки и обикновените била увредената им имунна система.

— Как възприемате значимостта на случилото се?

Кели сдържа усмивката си, тъй като знаеше, че събеседникът й е хитър човек.

— От изследването на животни с доказана способност да възстановяват крайниците си — морски звезди, земноводни и влечуги — знаем, че техните имунни системи са в най-добрия случай примитивни. Доктор Хебер-Кац излага следната хипотеза: преди незапомнени времена бозайниците сключили еволюционна сделка. За да могат да се защищават от раковите образувания, отказали се от способността си да възстановяват телесните си крайници. Виждате ли, нашите сложни имунни системи са така устроени, че да могат да спрат произволното размножаване на клетките, каквото представляват раковите тумори. От това печелим, разбира се, но същевременно тези имунни системи биха блокирали опита на тялото да възстанови свой крайник. Имунните системи биха възприели размножаването на слабо диференцирани клетки, необходимо за създаването на нова ръка, като злокачествено и биха го спрели.